Премиерата на дебютната стихосбирка на Калина Линкова "Познах те по сянката" бе съвсем скоро, но въпреки това някои стихотворения от книгата звучат все едно сме ги чели отдавна и винаги ги е имало. Все едно бабите ни са ни ги нашепвали вечер за заспиване или когато сме сънували кошмари. Стихове от вечността, от където вече звучи и гласът на редактора на "Познах те по сянката" - поетът Марин Бодаков:
"С Калина имаме общ терапевт - Езика! Заедно се учим и да споделяме открито уязвимостта си, и да пазим животворните тайни на преносните значения. Разпознахме се по сенките. А след тези стихотворения сенките са много по-вежливи с нас."
Със съдействието на авторката подбрахме тази селекция от пулсиращи стихотворения, публикувани в книгата. Подарете ги на себе си и на сенките си.
мамо,
пиша ти нощем когато
тишината е безмилостна
към думите
вратата между смърт
и сега е отворена
спомените – пълнолуния от
уморен фосфор
подпират небосвода
на не-
изказаното
някой ден ще ти
напиша най-хубавото
стихотворение в което
имаме
бъдеще
време
думите не са цветя
върху гроба ти
и вратата зад нас
се затвори
но не сега,
мамо,
Има и още...
Деница Стефанова
Деница Стефанова е повече момиче от града, отколкото журналист, въпреки че има 7-годишен опит зад гърба си в различни медии. Преди време решава да зареже професията и да започне да участва в нещата, които допреди само е отразявала с камера и микрофон или с диктофон и фотоапарат. Днес отново захваща познатите оръдия на труда плюс клавиатурата, за да ни покаже какво е научила от другата страна, да н...