Премиерата на дебютната стихосбирка на Калина Линкова "Познах те по сянката" бе съвсем скоро, но въпреки това някои стихотворения от книгата звучат все едно сме ги чели отдавна и винаги ги е имало. Все едно бабите ни са ни ги нашепвали вечер за заспиване или когато сме сънували кошмари. Стихове от вечността, от където вече звучи и гласът на редактора на "Познах те по сянката" - поетът Марин Бодаков:

"С Калина имаме общ терапевт - Езика! Заедно се учим и да споделяме открито уязвимостта си, и да пазим животворните тайни на преносните значения. Разпознахме се по сенките. А след тези стихотворения сенките са много по-вежливи с нас."

Със съдействието на авторката подбрахме тази селекция от пулсиращи стихотворения, публикувани в книгата. Подарете ги на себе си и на сенките си.

мамо,

пиша ти нощем когато
тишината е безмилостна
към думите
вратата между смърт
и сега е отворена
спомените – пълнолуния от
уморен фосфор
подпират небосвода
на не-
изказаното
 
някой ден ще ти
напиша най-хубавото
стихотворение в което
имаме
бъдеще
време
думите не са цветя
върху гроба ти
и вратата зад нас
се затвори
 
но не сега,
 
мамо,

Има и още...