Влюбих се в шоколадовата магия на Джоан Харис още при прочита на едноименния й роман „Шоколад“. Думите, гъсти и лепкави, се изливаха от страниците с аромата на тъмно какао, ванилия и карамфил, докато главната героиня Виан Руше правеше своя избор между тръгването и оставането, свободата и дома, установения ред и непримиримостта.
Магията продължи в първото продължение „Бонбонени обувки“, макар че пейзажът се беше сменил – Виан е напуснала пасторалното Ланскене и се е установила в Париж с двете си дъщери, опитвайки се да живее „нормално“ според стандартите на другите.
За моя приятна изненада, наскоро се появи още едно продължение на книгата. „Праскови за кюрето“ връща Виан в Ланскене осем години по-късно, за да я смеси отново с шарените съдби на хората от селото, техните истории, болки и вълнения. В „Праскови за кюрето“ все още се усеща примамливият аромат на шоколад, който сближава хората и открехва душите им, но в новата си книга Джоан Харис ни предлага много повече – размисли за толерантността и приемането, за маските и ролите, за необходимостта да прозираме под булото на повърхността, за религиозната търпимост, за фанатизма и невежеството, за вярата и доверието.
Прекрасна книга, която се чете в компанията на голяма чаша домашно приготвен шоколад с много канела и щипка лют червен пипер.
