Една напълно неочаквана книга от добре познат за българския читател автор и киносценарист, какъвто е Колъм Тойбин. За почитателите на „Бруклин“ и „Завръщане в Монтаук“ разказите в „Празното семейство“ ще изглеждат прекалено схематични, лишени от романтика и твърде гей. За онези, които обичат Тойбин заради „Маестрото“, „Разказът на нощта“ и „Светлина в черната вода“, сред които съм и аз самата, последната му издадена на български книга е добре написана и приятна, но нищо повече. [[more]] Сборникът с разкази „Празното семейство“ съдържа девет истории, които най-общо отразяват живота на съвременния градски човек и опитите му да намери устойчиво мястото си в една вечно променяща се реалност. Някои от разказите са написани в първо лице единствено число и в тях писателят е в абстрактен диалог с бившите мъже в живота си, но само „Ловци на бисери“ поставя ребром въпроса за онези гей мъже, които са предпочели маската на семейния живот и съпътстващата го вечна агония.
И стигаме до последния разказ, „Улицата“, който е наистина прекрасен – романтичен, тъжен, светъл, красив и необичаен, истински Колъм Тойбин в най-добрата му форма. Разказът е за любовта на двама мъже от пакистанската общност в Барселона. Двама обикновени работливи мъже, които съществуват в затвореното пространство на своята общност, живеят и работят в пакистанското гето, не говорят испански и никога не напускат своята улица, защото извън нея е Барселона – огромна и плашеща. Именно тяхната любов ги извежда извън пакистанския квартал, в редките почивки някой случаен следобед, за да се измъкнат тайно до пристанището и просто да седят един до друг на някоя пейка, изпълнени с абсолютно щастие. Завидях им за това, наистина. Струва си да прочетете тази книга само заради този споделен залез, в който има толкова много безмълвна чиста обич и надежда.
