ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Прекалено шумна самота“ - книгата, която не те оставя равнодушен

„Прекалено шумна самота“ - книгата, която не те оставя равнодушен

Издателство Colibri

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Аз живея в света на своите книги. Границите на онова, което знам, в което вярвам, което харесвам, на което се възхищавам, което мразя или презирам - те са зададени от книгите, които съм прочела и които чета. Познавам много хора, за които това се отнася с пълна сила. Всички те са умни, светли хора, които обичам. Никога не съм се замисляла и не съм виждала човек, за когото книгите да са затвор.

Както са за Хантя. Героят на Бохумил Храбал от 35 години пресова стара хартия. През мазето, в което работи, както и през ръцете му са минали тонове книги и много от тях са останали в ума и сърцето му, а около два тона –  в апартамента му, където вече има толкова книги, че Хантя спи седнал на стол. Хантя обича книгите, обича думите и техния невидим смисъл, който постепенно е изградил за него цяла вселена, паралелна на онази, в която той самият съществува. В реалността Хантя е затворен в едно мазе, пълно със стара хартия и мишки, не се къпе никога, защото от това го хваща сенна хрема и се храни с пет кани бира на ден. В ума на Хантя до него в мазето кротко седят Исус и Лао Дзъ, а Кант му говори почти непрекъснато. Хантя живее в прекалено шумна самота.

Помним от Милан Кундера - хората като Хантя не са плод на художествена измислица. Героят на Храбал и неговите приятели – професори и академици, които работят в канализацията под Прага – това са наказаните и низвергнати от властта чешки интелектуалци, които са обречени да работят ниско платена работа като разплата за гражданската си смелост. Хантя е техен предвестник, но е също толкова трагична фигура.

Прекрасно написана книга, която не може да остави равнодушен нито един влюбен в литературата човек. Книгите са нашият демиург, но понякога дори и те не могат да ни спасят от самотата.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...