Това е от тези вечни книги, с които обезателно трябва да сверяваме часовниците си от време на време. След „Лебедът умира след много лета“, беше логично да посегна към „Прекрасният нов свят“, просто за да видя дали нашият свят върви в правилната посока. Отговорът е ясен. И не е оптимистичен.[[more]]Написана през далечната 1932 година, тази книга разказва за един свят, в който щастието е върховна ценност, а позитивизмът е единствената официална идеология. Ако звучи плашещо, не е случайно. Невъзможността щастието да се приспособи към всеки е преодолява лесно – индивидите се подвеждат под стандарта за щастие. Обществото се ражда на готови партиди от идентични индивиди, чрез пъпкуване, които имат идентични професии, цели, идеали, дрехи и мечти. Всичко старо се изхвърля и се купува ново, хората са слаби и изглеждат млади до последния си ден.
Дали Хъксли е подозирал как произведението му от антиутопия постепенно няма да е нито анти, нито утопия.
Не, ние не живеем в този свят. Ние просто се стремим към него. „Прекрасният нов свят“ ни показва точно как изглежда светът на абсолютно, еднозначно и безкомпромисно щастливите хора.
Моля, нека си запазим правото да сме нещастни!
Купувайки си тази книга оттук, подкрепяте Момичетата от града!
