Като майка на две деца признавам, че винаги съм изпитвала затруднениe в изчитането на книгите за възпитание, обучение и решаване на конфликти между деца и родители. Нямам проблем с четенето, но то почти никога не се е увенчавало с цялостно прочитане. [[more]] Докато четях "Превод от детски" (издателство "Авангард Прима"), си дадох сметка защо е така. По-голямата част от литературата, на която съм попадала, е била или културно неадекватна, или суховато теоретична. Поради тези причини прибегнах скептично към новото заглавие в морето от издания на тема детска психология. Подходих клиширано, като в приказката "по дрехите посрещат, по ума изпращат". С две думи – харесах заглавието и корицата. След абсолютно пълния прочит мога да кажа, че те не ме подведоха.
В книгата се разказва за Момчил, Елица, Веско, Еми и за още много други деца. Нашите деца, в нашето ежедневие, с проблеми, с които се сблъскваме всички ние, и реалии, в които битуваме ежедневно. Има много моменти и примери, за които си казваш "не съм сам, не сме само ние". Но има и решения – практически и вече практикувани. Теорията е елегантно и уместно включена и е точно толкова, колкото трябва да бъде.
"Превод от детски" е условно разделена на две части – ранното детство и периодът на тийнейджърството – и обхваща всички важни теми в отглеждането и общуването ни с децата. Взаимоотношения по различните прави (майка, баща, брат, сестра, баба, дядо), типове деца, детските хистерии, страхове, вредни навици, телевизия и таблет, тийнейджърите – нашата голяма любов и още по-голяма мъка. Това прави книгата наръчник. Не е нужно да я изчетете и приберете. Може да я държите под ръка – като енциклопедия, до която да се допитвате при нужда.
В книгата има и някои клиширани препратки към нашата действителност – елитно училище например. Но може би точно защото само ние можем да разберем какво означава това в България, тези описания правят текста адекватен спрямо тук и сега. Някои от случаите, описани в книгата, изглеждат така лесно решими, както никой родител не би могъл да ги види, което на моменти поражда съмнение. Но е вярно, от друга страна, че една книга не е в състояние да опише дългия път на всеки индивидуален случай.
Автор на книгата е Димитрина Проданова – магистър по клинична, консултативна и социална психология. Психолог с частна практика (www.detski-psiholog.com), а също и част от екипа на Първа частна детска консултативна клиника в гр. София. Но най-вече човек, влюбен в децата. Тя пише предпазливо, но не страхливо. Предпазва ни от крайности, но не се страхува да посочи истинските и дълбоки причини за едно или друго състояние.
"Децата ме правят добра, а понякога точно обратното. Децата ме учат на търпение, а понякога направо могат да ме изкарат извън кожата ми. Децата ме учат да приемам различията, друг път не проумявам упоритата им склонност към стереотипи... Децата ме учат да бъда честна и да назовавам нещата с истинските им имена, а понякога направо ме плашат с болезнената си искреност... Децата са моята вяра, че животът има смисъл, че доброто винаги ще побеждава злото, че страхът може лесно да отстъпи на смелостта, че за всяка болка има лек..."
