Неделен книжен клуб

„При входа на морето“ от Емилия Дворянова

Харесвам много книгите на Емилия Дворянова. За мен тя е една от най-женските авторки в съвременната българска литература – в романите й неизменно има мотиви, понятни само за нас – мистични, меланхолични, звучащи като музика или като сън.

„При входа на морето“ от Емилия Дворянова

Харесвам много книгите на Емилия Дворянова. За мен тя е една от най-женските авторки в съвременната българска литература – в романите й неизменно има мотиви, понятни само за нас – мистични, меланхолични, звучащи като музика или като сън. Освен това ми се струва, че тя пише книгите си дълго и с много чувство, затова издава рядко и всеки път нямам търпение да прочета какво ще сподели.[[more]]„При входа на морето“ разказва за една къща-пансион, която се намира на морския бряг. Кога и къде не е ясно, не е важно. Къщата е като огромна вила, в която най-големи и най-забележителни са входът и изходът – и двете стъклени, огледални един на друг. Та нали всеки от нас сам решава дали влиза или излиза, дали входът е откъм морето или изходът. Обитателите на вилата са просто почиващи, ако не беше присъствието на Доктора и вездесъщите сестри и невъзможността да си тръгнеш – независимо от отворените стъклени врати на входа и/или изхода.

Всеки от обитателите на вилата си има своите чудатости. Душевните травми са видими у всеки и физически – в превързана ръка, куц крак, странна прическа, прекалена бъбривост или излишно раболепие – всеки от пациентите живее в свой свят, изтъкан повече от сънища, отколкото от действителност. Единственото чувство за реалност идва от режима в пансиона, с твърдо установени часове и правила за хранене, кални бани и клубове по интереси.

Ето тук някъде книгата ме изгуби. Незнайно защо, но реалността е напълно изчистена от сюжета и онова, което в началото е обещаваща история – разказаното по-горе е само първата една трета от книгата – нататък се разлива в недовършени изречения, нахвърляни думи и неразбираеми бълнувания. Към края ми беше изключително трудно да свържа отделните пасажи, да подредя някакво действие, да открия логика и дори да задържа вниманието си. Прочетох всичко до края, но не се събудих.

И тази книга на Емилия Дворянова е като сън. Но този път не е моят сън.