Приказките за добродетелните герои, които не се отклоняват и не залитат към пакости и лудории може и да са поучителни, но в повечето случаи не са забавни. Вероятно затова разбойниците и техните истории винаги са се радвали на интерес и са карали очите ни да светят. Няма дете, което да не е привлечено от тези заклеймени от закона хора и което да не изпитва любопитна симпатия въпреки всички предупреждения на възрастните.[[more]]Тази романтична представа за тях остава в сърцата ни и когато вече сме пораснали, затова сборникът “Разбойници”, съставен от небезизвестния Джордж Р. Р. Мартин и Гарднър Дозоа, логично се оказа между закупените от мен в книжарницата, а после отиде под възглавницата. Дебелата книга с твърди корици в превод на Богдан Русев в продължение на около месец заместваше разказвача на приказки за лека нощ. Авторите на историите за различни лоши момичета и момчета, участващи в приключенията, са измежду големите имена в жанровете на фентъзито, хорър пънка и прочее. Приех това като отлична възможност да “опитам” от творчеството на някои нашумели имена и да разбера дали са “моето” или не.
Джо Абъркромби определено не ми хареса. С него започва сборникът и историята му може накратко да бъде резюмирана с израза “търчи, търчи, та у заграденото”, затова едва ли ще посегна отново към нещо негово.
Джулиан Флин също не ме очарова; нейният разказ ми се стори безвкусен.
За да не продължавам в тази посока, ще отбележа няколкото автори, накарали ме наистина да заспя с усмивка заради удоволствието от прочитането на “приказките” им.
Започвам с дамите – първа е Филис Айзенстайн и нейната вълшебна, пясъчно-пустинна история за дълг, бащина обич, предателство и приключения. Кони Уилис и огромният мултиплекс от бъдещето с всичките му уловки и измами, поради спецификата на личното ми битие и поради изключително добре разказаното приключение, ме накараха да се усмихвам, запомняйки името на авторката.
От добре представените на българския книжен пазар автори, с чието творчество съм пропуснала да се запозная, единствено харесах Патрик Ротфус и неговия герой от света на елфите. Приятен стил, опасно привлекателен разказ.
За Нийл Геймън, Долен Лондон и неговите магически селения, в които оцеляването не е лесно, просто няма да отварям дума, защото за любимите неща думите никога не са достатъчни.
