Ако късно вечер чуете странни звуци от своя гардероб, които наподобяват хрупане, отворете рязко вратичките му и не се учудвайте, ако върху пуловерите си видите пухкаво същество, което тайно гризка бисквити. Подайте му ръка – това е мот, който има щипка вмето лява лапичка, може да говори вашия език и копнее да се запознае с вас.
Така представя малките мотове първата книжка на Радостина Николова – „Приключенията на мотовете“, която разказва за техните мотешки проблеми. А пробемът всъщност не е само техен, защото тези малки същества се появяват само пред хора, които са в хармония със себе си. Които не обичат денонощно да се оплакват и носят цветни дрехи. Но в първата книжка за тези чудати същества те се сблъскват с новия техноличен свят, в който животът е станал толкова препълнен с телефони и компютри, че възрастните съвсем са забравили да поглеждат през прозореца, не носят шарени дрехи, а мотовете нямат никакъв шанс да се покажат пред тях, докато те живеят в това състояние. И страдат всички - възрастните, мотовете и децата, които съвсем не играят заедно.
Книгата разказва за нарушената комуникация между хората по един мил, красив и същевременно поучителен начин. Защото децата също живеят чрез технологичните джаджи, а имат голяма нужда да общуват със своите родители.
[[more]]Прочетох книгата от кора до кора, искрено възхищавайки се на красивите илюстрации на Мелина-Елина Бондокова и се усмихвах. На малките мотове, които пръцкат от притеснение, на техните жени, които избират веднъж в живота и много обичат и предкрепят, на милите диалози на главните герои, които обсъждат проблема на съвременните сиви и технологични хора и на цялата идея за същества в гардероба, които никога не съм виждала.
Откъс от книгата може да прочетете тук.
