Може да прочетете само тази книга тази година. Тя ще запълни всички нужди от литература, които добрият читател има – в „Приключенията на Оги Марч“ присъства един цял свят с неговите съвсем живи персонажи, но и с библейска мъдрост, древна и нова философия, икономически теории, исторически събития и факти, куриози от животинския и човешкия свят - всичко това, написано от един от най-великите писатели на миналия век и превъзходно преведено от поета Пейчо Кънев. Освен това книгата е достатъчно обемиста, за да запълни времето за четене за месеци наред. И това ще бъде незабравимо време.
Сол Белоу е сред любимите ми писатели още от първата негова книга, която ми попадна – „Не изпускай деня“. По един уникален начин – както вече знам запазена марка на автора – той разказва за една съдба и в нея се пречупва историята на целия свят. Не зная дали защото Белоу е евреин – той е син на избягали след Октомврийската революция руски евреи – но произведенията му са точно отражение на мъдростта на Талмуда „Този, който спаси един единствен живот, спасява целия свят“. Сол Белоу е спасил Оги Марч – и чрез него невероятният, отдавна изгубен свят на Чикаго от началото на миналия век. Град на пришълци от цял свят, много от които така и не научават прилично английски, хора с променливо финансово състояние и още по-променливи възгледи за света. На всяка страница на книгата се появява нов персонаж и той е толкова самобитен и уникално описан, че това е като някакъв паноптикум от хора, каквито просто вече няма. Или не ги е имало никога, освен в книгите.
В нобеловата си лекция след спечелването на Нобеловата награда по литература, Белоу казва, че писателят не измисля героите си, той просто ги открива в света наоколо. Самият писател е роден и израснал в Чикаго и може би наистина това е светът, в който живее. Но дарбата му да улови в две изречения типичното, уникалното и неповторимото е онова, което отличава книгите му от всички други американски романи. Оги Марч, винаги усмихнат, изчел всички книги на света и така и незавършил образованието си, върви през света вечно влюбен, наивен и неизменно добре облечен. Приключенията му се случват основно в главата му, защото никои географски ширини не могат да му предложат такава интензивност на чувствата, на каквато е способен той в сърцето си. Можем само да завиждаме на Оги Марч и да го съпроводим за малко в приключенията му, а след това да си измислим наши.