ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Приумиците на смъртта на Жозе Сарамаго

Приумиците на смъртта на Жозе Сарамаго

Безсмъртие – с това свършват човешките мечти. И понеже безсмъртието е непостижимо, малцина се замислят за това какво би било ако действително един ден хората спрат да умират.От тук започва книгата на Сарамаго. Един първи януари, през незнайна година, в незнайна страна, хората спират да умират. Постепенно броят на болните и старите започва да нараства, болниците и старческите домове се препълват, променя се смисълът на религията, на семейството, на милосърдието. Обществото става пирамида, в която болните и немощните са все повече, а останалите трабвя да работят, за да ги издържат. Разбира се, най-много шум вдигат животозастрахователните дружества. Също и погребалните бюра. Изобщо в държавата винаги има място за абсурд, дори при най-трагични обстоятелства.

В този момент се появява тя – самата Смърт – доказала, че хората не могат без нея. Изпаднала в пристъп на милосърдие, тя решава да сбъдне още една човешка мечта – да даде време на хората да приключат живота си достойно, да се сбогуват със света. За целта им пише писма с едноседмично предизвестие. Странно, но повечето хора всъщност не се възползват от последната си седмица – или изпадат в униние, или крият до последния момент. Още една илюзия е развенчана.

И тогава едно писмо започва да се връща при смъртта отново и отново. Какъв е човекът, който не може да умре? Отговорът е съвсем неочакван.

И тази книга на Сарамаго, също като „Пътуването на слона“, е написана като че ли на един дъх – цялата като едно безкрайно изречение, в което са вплетени и диалозите, и притчите, и споровете, и философските разговори. Емоционален и увлекателен текст, който едновременно е изцяло измислен, но и напълно акутален за всеки от нас. Освен всичко останало, в книгата е разказана португалската версия на популярна българска приказка. Светът е толкова малък и ни свързват толкова много неща. Парадоксално е как една книга за смъртта може да ни го напомни така добре.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...