Неделен книжен клуб

Приумиците на смъртта на Жозе Сарамаго

Безсмъртие – с това свършват човешките мечти. И понеже безсмъртието е непостижимо, малцина се замислят за това какво би било ако действително един ден хората спрат да умират.

Приумиците на смъртта на Жозе Сарамаго

Безсмъртие – с това свършват човешките мечти. И понеже безсмъртието е непостижимо, малцина се замислят за това какво би било ако действително един ден хората спрат да умират.[[more]]От тук започва книгата на Сарамаго. Един първи януари, през незнайна година, в незнайна страна, хората спират да умират. Постепенно броят на болните и старите започва да нараства, болниците и старческите домове се препълват, променя се смисълът на религията, на семейството, на милосърдието. Обществото става пирамида, в която болните и немощните са все повече, а останалите трабвя да работят, за да ги издържат. Разбира се, най-много шум вдигат животозастрахователните дружества. Също и погребалните бюра. Изобщо в държавата винаги има място за абсурд, дори при най-трагични обстоятелства.

В този момент се появява тя – самата Смърт – доказала, че хората не могат без нея. Изпаднала в пристъп на милосърдие, тя решава да сбъдне още една човешка мечта – да даде време на хората да приключат живота си достойно, да се сбогуват със света. За целта им пише писма с едноседмично предизвестие. Странно, но повечето хора всъщност не се възползват от последната си седмица – или изпадат в униние, или крият до последния момент. Още една илюзия е развенчана.

И тогава едно писмо започва да се връща при смъртта отново и отново. Какъв е човекът, който не може да умре? Отговорът е съвсем неочакван.

И тази книга на Сарамаго, също като „Пътуването на слона“, е написана като че ли на един дъх – цялата като едно безкрайно изречение, в което са вплетени и диалозите, и притчите, и споровете, и философските разговори. Емоционален и увлекателен текст, който едновременно е изцяло измислен, но и напълно акутален за всеки от нас. Освен всичко останало, в книгата е разказана португалската версия на популярна българска приказка. Светът е толкова малък и ни свързват толкова много неща. Парадоксално е как една книга за смъртта може да ни го напомни така добре.