„8 юли 1941 година“ – това е първото изречение в тази книга, която по странно стечение на обстоятелствата започнах да чета точно на 8 юли, но седемдесет и четири години по-късно. Героите на тази реално случила се любовна история са отдавна мъртви, техните семейства, приятели и врагове – също. Вече почти нямаме живи съвременници, които да помнят ІІ Световна война – за нас тя е роден от книги и филми образ на един огромен кошмар, който е трудно да бъде осмислен в категориите на съвременния живот.[[more]]Впрочем, има един начин и той е точно този – чрез отделните частни истории на онези хора, които войната е прегазила, променяйки съдбите им завинаги. И макар че те са само малки прашинки в общия хаос, много по-разбираемо и далеч по-страшно е когато се сблъскаме с една такава история, разказваща за млади, адекватни, умни и чувствителни хора, в които всеки от нас може да се припознае.
Тази книга разказва истинската история на Стефан и Вили. Единият е поляк, талантлив певец и актьор, другият е немец, войник на Вермахта. Двамата са от двете страни на конфликт, чиито причини и последствия не зависят от тях и които ще ги разделят завинаги. Но преди това Стефан и Вили имат няколко съкровени и щастливи месеца заедно, за които ще плащат до края на живота си.
Разказана пестеливо и абсолютно истински, без никакви излишни детайли или прекалена сантименталност, това е историята на една обречена любов. Книгата е придружена от трогателен послеслов на автора и лаконична и доста стряскаща хронология за преследването на хомосексуалните в Германия.
В анонсите на книгата пише, че авторът „защитава радикалните идеи на хуманизма“. Но историята на Стефан и Вили е съвсем човешка, простичка и симпатична. Или би могла да бъде, в един хуманен свят.
