Неделен книжен клуб

"Пролетта на варварите" на Йонас Люшер

"Пролетта на варварите" е страхотна книга – забавна, интелигентно написана, актуална и почти пророческа.

"Пролетта на варварите" на Йонас Люшер

Мишел Уелбек е първото име, което идва на ум при четенето на тази книга. И макар че Уелбек е безспорно един от най-знаменитите и талантливи писатели на нашето време, просто не мога да не отбележа, че в лицето на Йонас Люшер той има сериозна конкуренция.

Романът е първото произведение на Люшер и изглежда, че доста голяма част от него е съкратена при редактирането, поне във втората половина. Това може би е оправдано от гледна точка на рисковете да се издаде обемист текст на дебютант, но, от друга страна, началото е толкова великолепно и обещаващо, че просто ми се искаше книгата да продължи поне още малко. А и развръзката ми се стори някак прибързано разказана и недовършена. [[more]] Всичко това не променя факта, че "Пролетта на варварите" е страхотна книга – забавна, интелигентно написана, актуална и почти пророческа. Това е разказ за пътуването на швейцареца Прайзинг – богат бизнесмен на средна възраст, в тунизийската пустиня, където той отсяда в доста изолиран и баснословно скъп курорт, имитиращ бедуинско селище. Както авторът хапливо отбелязва, курортът е построен от немски архитекти по подобие на това, което западноевропейските туристи си представят като бедуинско селище. Този така модерен култ към "първичното" и "естественото" е довел в курорта голяма група млади англичани, до един от сферата на банковите услуги, които са се събрали да отпразнуват сватбата на двама от колегите си – булката на камила, бели дизайнерски дрехи, най-скъпото шампанско – всичко както си му е редът. Междувременно в Лондон настъпва поредната банкова криза, този път обаче неудържима, и Англия обявява фалит. Богатите и успели млади хора за една нощ стават бедни. Тогава лустрото им изчезва сякаш за миг и настава вакханалията на варварите.

Истинска и убедителна до последната дума, книгата е пълна с плашещо точни наблюдения и оценки за илюзорните ценности и претенциите, върху които е стъпил нашият свят. От друга страна, и местното население не е идеализирано. Варварите дремят във всички нас – така че и изборът е наш.