Нейното лице е последното, което той вижда в живота си. Той е първата й любов. Тя е поетеса, певица, художничка, писателка. Той е гениален фотограф. Двамата се запознават едва 19-годишни в Ню Йорк и живеят и творят рамо до рамо дори когато вече е необратимо ясно, че той е гей. После Мейпълторп умира, а тя остава, за да разкаже за тази любов.[[more]]Пати Смит е автор на няколко книги, но тази е най-известната. Причината е не само в безспорния й писателски талант и интересните хора и места, за които пише, а главно в централния образ – Робърт Мейпълторп, неистово талантлив, неуморен, безсмъртен. Книгата разказва за връзката на Пати с този необикновен мъж и как тази любов променя живота и на двамата, правейки творчеството им възможно.
Пати Смит пристига в Ню Йорк едва 19-годишна и наличните й средства стигат само за билета за автобуса. Първата й работа е да отиде да потърси подслон при свои познати някъде в Бруклин. Познатите й са се преместили, останал е само техният съквартирант и той е Робърт Мейпълторп. Така двамата – Пати и Робърт – се запознават по онзи магически начин, който писателите не могат да измислят. Връзката между тях е моментална – и двамата са луди по изкуството и консумират красота с пълни шепи навсякъде, където успяват да я открият.
Първоначално живеят съвсем скромно, като прескачат някое и друго ядене, за да им останат пари за билет за музей. Изложбите посещава само единият, защото е много скъпо, после разказва на другия. Следващият път се сменят. Двамата делят една душа, една цел, една амбиция.
Това е преди всичко автобиографията на една велика жена. По пътя си в онези ранни години Пати среща не една и две легенди – Салвадор Дали, Джанис Джоплин, Джими Хендрикс. Но всички те са вече звезди на небосклона, към който тя и Робърт гледат отдалече. Именно той е най-важният човек в живота й. Робърт е автор на кориците на всичките й книги и албуми, докато е жив, като днес тези снимки са в музеите. На тях Пати е с мъжки ризи, взети от армията на спасението. Днес това се нарича „стайлинг“ и се прави от специално наети хора. Някога са били само те – Пати и нейният Робърт, който я виждал красива.
Книгата започва със смъртта на Робърт и в този смисъл тъжният й край не е изненада. За читателя, запознат с артистичното наследство на Мейпълторп, е ясно, че той отдавна е в пантеона на безсмъртните. Там, където някой ден с Пати ще се срещнат отново.
