ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Първите 20" - емблематични български разкази от началото на това хилядолетие

"Сляпата Вайша", "Има ли кой да ви обича", "Винаги някой някъде реже нещо с флекс" – вероятно няма човек, до когото тези заглавия да не са стигнали по един или друг начин. А колко от вас са ги чели? Става дума за едни от най-емблематичните разкази на съвременни български автори, писани след началото на новото хилядолетие. 

Добавете още 17 заглавия – сред които "Кръв от къртица", "Ниневия", "Тоя от Продиджи" – и ще се оформи нещо като представителна извадка на времето, поколението и вълненията ни. Получаваме я със сборника "Първите 20"  със съставител Александър Шпатов. 

Официална премиера на книгата нямаше, защото излезе в условията на локдаун, но от първите дни на декември сборникът започна своя поход от книжарниците до сърцата на читателите. Между още топлите след печатницата корици ще откриете 20 от най-изявените ни разказвачи, които се включват с 20 истории, превърнали се в своеобразни хроники за първите 20 години от новия век.

Един добре очертан период, започнал с фойерверките за началото на третото хилядолетие, през приобщаването ни към Европейския съюз, до глобалната пандемия от 2020 г.

На страниците на това забележително издание читателят ще открие текстовете на Деян Енев, Георги Господинов, Здравка Евтимова, Михаил Вешим, Калин Терзийски, Елена Алексиева, Васил Георгиев, Радослав Парушев, Богдан Русев, Ангел Игов, Йорданка Белева, Оля Стоянова, Захари Карабашлиев, Александър Шпатов, Кристин Димитрова, Людмил Станев, Иво Иванов, Мирослав Пенков, Петър Делчев.

Забавни, смешни, тъжни или граничещи с журналистическия очерк, всички тези истории представят жанра на разказа в цялата му многоликост. А "Първите 20" се превръща във виртуозен витраж не само на литературния живот в България през първите години на новото хилядолетието, но и спасително напомняне в едни опасни за духа времена, че още от времето на Бокачо литературата и по-конкретно разказите са най-сигурното убежище в дни на изпитания.

Представяме ви и част от предговора на "Първите 20", защото никой не може да опише по-добре този литературен продукт от неговия съставител – Александър Шпатов, писател, адвокат и двигател на градската читалищна култура. Ще го разпознаете и сред авторите с евъргрийна "Принцеси от Славейков".

Най-българският жанр

Разказите са най-подценяваният, но същевременно и най-българският жанр. Още от времето на Алеко, Вазов, Йовков и Елин Пелин. Вярвам, че всяко следващо поколение автори влиза по свой начин в диалог с тях, но във всички случаи– нишката на литературната ни традиция в жанра лесно може да се проследи. От Деян Енев, един от безспорните майстори на късия разказ в наши дни, съм чувал и най-краткото определение за това какво всъщност представлява разказът– история, разкриваща съдба. Именно неговата коледна история ще прочетете първа в тази книга.

...

Бързам да направя уточнението обаче, че това не е и не може да бъде антология, поне не в чисто литературоведския смисъл на понятието (макар повечето от разказите тук вече да са били включвани в различни антологии в България и в чужбина). Първо – защото идеята тръгна съвсем от другаде. Помните добре – в един момент през март даже книжарниците и библиотеките затвориха заради карантината. Точно тогава видях томчето на Декамерон на рафта с класиките вкъщи. И стана така, че към първите дни на пролетта на споменатата година чумата започна да проявява гибелното си действие по някакъв страшен и чуден начин, прочетох още в началото и скоро се улисах нататък в историите на флорентинските дами и господа, потърсили в дните си на изпитание убежище в разказването. Стотина страници по-късно се роди и идеята за Декамерон2020 – един сайт, на който да съберем сто съвременни български разказа за четене по време на сегашната ни пандемия. Поканих почти всички от любимите ми автори, а те взеха че откликнаха веднага и предоставиха едни от най-популярните си текстове. И така, малко преди Великден сайтът вече беше онлайн и през остатъка на карантината от ден на ден се радваше на все по-сериозен интерес. Истинският дом на добрата литература обаче не е онлайн и някак естествено именно заради това инициативата ни прерасна в книгата, която в момента държите в ръцете си.

На второ място – една истинска антология предполага прецизна изчерпателност, за каквато този сборник по никакъв начин не претендира. Добрите ни съвременни разказвачи са много повече от двайсетимата автори, до които се ограничихме, за да можем все пак да обособим тази книга в някакви конкретни рамки. И трето, и най-важно – антологията е една форма на критика, както уместно отбелязва Далчев, а процесът по съставянето на настоящата подборка– както стана дума и по-горе– в никакъв случай не е плод на подобен труд.

...

Най-вероятно и вие като мен ще откриете в различни детайли из текстовете и колко много всъщност се е променила България за изминалите двайсет години, а също и докъде са се разширили границите ѝ (последните две десетилетия, заедно с 90-те, са може би „най-емигрантските“ в литературата ни). Разбира се, далеч съм от мисълта, че всички разкази, подбрани тук, ще ви допаднат еднакво. Струва ми се невъзможно, най-малкото защото под шапката на жанра попадат текстове от всякакви и всевъзможни стилове. Колко различни една от друга са историите за пътуване с влак на Алек Попов и на Людмил Станев например. И колко тотално различно от тях, на границата с журналистическото, е разказано пътуването на Иво Иванов към Бялата планина в Калифорния.

Във всички случаи обаче искрено се надявам, че сред многообразието на „Първите 20“ ще откриете и новия си любим български разказвач. Ако това наистина се случи, целта на този сборник ще бъде оправдана.

А. Шпатов, съставител

 

Купи книга, подари я за Коледа!

 

 

Деница Стефанова е повече момиче от града, отколкото журналист, въпреки че има 7-годишен опит зад гърба си в различни медии. Преди време решава да зареже професията и да започне да участва в нещата, които допреди само е отразявала с камера и микрофон или с диктофон и фотоапарат. Днес отново захваща познатите оръдия на труда плюс клавиатурата, за да ни покаже какво е научила от другата страна, да н...