Когато се обърнем назад към онова, което прочетените през изминалата година книги са ни подарили, едно е сигурно – с тях умовете и чувствата ни пътуваха надалече. Дали случайно – макар че нищо на света не е случайно – или защото сме водени от някаква своя вътрешна необходимост за дистанция, за приключения, за промяна. Повечето книги са ни водили до далечни времена и градове, за да ни покажат мъдро и увлекателно, смешно и страшно, че хората си приличат навсякъде и че понякога най-красивото приключение на нашия ден е скрито между кориците на книгата, която четем. Ето и любимите ни дестинации: В Ню Йорк в подножието на двете кули ни заведе Колъм Маккан с „Нека големият свят се върти“ – една калейдоскопична история, разказана само в рамките на един ден. В Америка се развива действието и на последния, чудесен роман на Елиф Шафак, „Светецът на неизбежната лудост“.
Забавна и пъстра, хаотична и изпълнена с екзотични аромати – Индия е неповторима в "Случаят с изчезналата прислужница" от Таркуин Хол.
Хилари Мантел ни изпрати на незабравимо и смразяващо пътуване във времето на Хенри Осми и неговите многобройни съпруги в наградения си с Букър роман „Доведете труповете“.
Норвегия – романтичен фон за една прекрасна любовна история в „Седмата среща“ на Хербьорг Васму или смразяващ снежен пейзаж за поредния случай на Хари Хуле в „Снежният човек“ на Ю Несбьо.
Белград – толкова близък и така познат, че всеки разказ от „Магията на Белград“ на Момо Капор предизвиква широка усмивка. И също така близкият Истанбул, но много по-мистичен, различен и отдалечен във времето в „Името ми е Червен“ на Орхан Памук – история пълна със символи и цветове.
И българските книги ни подариха пътувания – в спомените и мечтите, в надеждата, че има с кого да ги споделим – с „Невидимите кризи“ на Георги Господинов и „Сестри Палавееви“ на Алек Попов.
Можем да ви обещаем едно – пътуванията с книгите и през следващата година ще са безброй и ще ги споделяме с вас с удоволствие.
