Поредната лятна книга с разкази, която искам да споделя – „Пулс“ на Джулиан Барнс. Книгата е разделена условно на две части, в първата разказите са по-злободневни и историите са някак общовалидни, така че всеки би могъл да премести действието близо до дома си, да разбере случващото се, да припознае героите и дори да вземе отношение! Всеки втори разказ е именно това – един продължаващ диалог, без определено начало и край, който група приятели водят по време на вечеря и в темите им се преплитат всички въпроси на нашето ежедневие – от здравословното хранене, здравеопазването и секса до политиката, емиграцията и остаряването. А междувременно животът си тече в многообразието от съдби и странни съвпадения… Достатъчно е да прочетете една страница от тази част на книгата, за да познаете, че е написана от англичанин. Сарказмът, едва прикритото високомерие, отчуждението, особеният хумор, ерудицията и цинизма са на всяка страница. За любителите на британския стил е истинско удоволствие и едва прикритата усмивка съпътства всеки ред от историите на Барнс, а за онези, които намират англичаните за неоправдано претенциозни, препоръчвам да минат направо на втората част. Това са може би най-личните истории, писани някога от този автор. В разказите за двойки и семейства, за любови и раздели, за търсенето и намирането на точния човек, за невъзможността да се намери голямата любов, в многото отчаяни стъпки към идеалното партньорство – от невероятния секс до воденето на подробни списъци със „за“ и „против“ - е изчерпателно описана почти цялата гама от чувства, през които минава самотният човек в наше време… Последният разказ, дал и името на книгата, разказва за родителите на автора. В последните дни от живота на майка му, когато единственото работещо сетиво в парализираното й, напускащо този свят тяло е обонянието, баща му занася в болницата билки, които миришат и които имат сантиментална стойност за тях двамата и ги стрива и поднася към лицето на любомата жена, разказвайки за онова, което помни и което свързва с тези аромати. Всичко това – в пълната с пациенти стая. Защото в обичта няма нищо срамно и защото любовта е жива и трябва да се разказва и повтаря, докато човекът има пулс. Тазе книга по нов начин одухотвори за мен думата „пулс“ и дори и само за това си заслужава да се отдадем на историите, които Барнс е приготвил за нас.
