„Пътят на сребърната гора“ - Кане Мори
Звън на камбана
извика
забравени спомени.
Ехо
от минало детство.
Дано да съм съумяла
да дам вярна посока
на първата крачка
в общуването с Вас.
За добро е!
Втората крачка
е по-отговорна
от първата,
защото подсказва
ще има ли трета.
Третата крачка
носи увереност,
че пътят е верен.
И все пак остава любопитството:
Каква ли ще е четвъртата крачка?
Четвъртата крачка
минава
през Сребърната гора.
Толкова крехка е тя.
Нима?
Петата крачка
носи криле.
Но чудиш се
Къде ли ще те отведе.
Къде?
Един ден,
един месец,
една година.
Колко неусетно
минава времето?
На шестата крачка
се спънах.
В летежа си
забравих
да гледам в земята.
На седмата крачка
разбрах:
нужна ми е смелост.
Паднал си –
стани!
Питаш ли се:
„Прав ли съм, не съм ли?“ –
по пътя
съмнението си срещнал.
Туй е осмата ти крачка.
Когато желанието
да бъдеш себе си
надделее
страх, съмнение и плахост –
достигнал си девета крачка.
Постигнал ли си
мир със себе си,
не може никой
да те победи.
Десета крачка е това.
Единайсета крачка:
едва сега разбираш,
че живееш.
Слял си се
със себе си и със света.
Още една
капка-година
се отрони
от календара.
Мир, щастие, любов!
Вървиш си
по пътя и мислиш:
„Всичко видях!“.
А то – имало още!
Ура!
КЛЮЧОВИ ДУМИ
;void(0);){kind=link}
