Ако магическият реализъм беше само Хорхе Луис Борхес (в краен случай Алехо Карпентиер), то тогава нямаше да сумтя и да мрънкам, че не съм от харесващите го. [[more]] Сборникът "Пясъчната книга" беше втората за тази година порция от великолепна къса проза, с която се срещнах. И макар на повърхността Киплинг да е много различен от аржентинския разказвач, в дълбочина емоционалното внушение при двамата е сходно. Сякаш имат еднакви отговори относно Смисъла, Живота, Любовта, Смъртта, Видимото и Невидимото, Смелостта.
Прокарано е разбирането, че търсенето е по-ценно от намирането и че няма по-висша мъдрост от тази на живота, където жестоката, безсмислена, само за забавление и демонстрация смърт на едно търсещо обич същество нарушава порядъка повече от тази на самозабравилия се главорез, разчитащ на страховитата си слава.
Майстор, когото трудно бихте объркали, Борхес успява да създаде един специфичен свой свят, където в южноамериканския фатализъм проблясват късчета ледена поезия от Севера и се ронят песъчинките от забравени племена и думи, за които още не сме дорасли.
