ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Равелщайн" на Сол Белоу

"Равелщайн" на Сол Белоу
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Равелщайн е приятел на Сол Белоу, а не мой, но прочитането на тази книга до голяма степен промени това. "Равелщайн" е от онези романи, в които има само един главен герой и той е описан по толкова убедителен начин, че сякаш става част от живота ни и непрекъснато напомня за реално съществуващи хора.

Срещите със Сол Белоу на българския литературен пазар са, уви, доста редки. В родината си той е ярка звезда, нобелов лауреат, но у нас е слабо известен и не добре познат, което е жалко. "Равелщайн" е роман на Белоу, публикуван в първия за тази година брой на "Съвременник". Историята разказва за възрастния, ужасно богат и подобаващо ексцентричен професор по философия Равелщайн, който има за прототип напълно реална личност. Сол Белоу присъства в историята под името Чик – близък приятел и биограф на Равелщайн. Двамата са приятели и колеги почти половин век и това създава между тях здрави връзки и разбирателство, което имаме само с най-близките си хора. Равелщайн е уникална личност – умен, прям, саркастичен, недискретен, горделив, ерудиран и обаятелен. Заобиколен от преданите си ученици и последователи, приятели и младия си любовник, Равелщайн доживява последните си дни в разкош и академични клюки, които неговият биограф има съмнителната чест да опише.

Чудесно написана книга, която звучи абсолютно актуално и днес. Не бих отказала да погостувам в дома на Равелщайн или да го добавя към преподавателите, за които си спомням от студентските години. В крайна сметка хората, които бележат живота ни, нерядко познаваме само от книгите и това е напълно достатъчно.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...