Неделен книжен клуб

Разделяме се с Милан Кундера, който ни разкри непосилната лекота на битието

Роденият в Чехия френски интелектуалец ни поднася забележителните си цитати

Разделяме един от най-забележителните автори на нашето съвремие - Милан Кундера, който почина на 94 години.

Роденият в чешкия град Бърно Кундера, който емигрира във Франция през 1975 г., е автор на книги и на чешки, и на френски език.

Романите му са издадени по света цели 2739 пъти. Четен е дори на персийски и на езика суахили, но най-превежданата негова книга си остава "Непосилната лекота на битието” – общо 426 издания на 44 езика. Писателят, който твърди, че

в наши дни, за да бъдеш оптимист, трябва да бъдеш ужасен циник,

доживя да види света и в условията на тотална карантина, след като през целия си живот яростно защитаваше свободата като висша цивилизационна ценност във всичките й форми.

Кундера е роден в Бърно и още докато живее в родината си Чехия, два пъти е изключван от Комунистическата партия за "антипартийна дейност". През 1970 година той горещо се противопоставя на окупацията на Чехия от страна на войските на Варшавския договор, а пет години по-късно избира пътя на емиграцията. Интелектуалецът е поканен да преподава в университета на френския град Рен, като за него се застъпва лично съпругата на тогавашния френски президент Валери Жискар д'Естен. Четири години по-късно чешкото гражданство на Милан Кундера му е отнето, а две години след това той официално става гражданин на Франция.

Милан Кундера е автор на есета, пиеси, сборници с разкази и поезия. Световна популярност постига с романите „Шегата“ (1965), „Смешни любови“ (1963 – 1969), „Животът е другаде“ (1970), „Валс на раздяла“ (1971), „Книга за смеха и забравата“ (1978), „Непосилната лекота на битието“ (1984), „Изкуството на романа“ (1986), „Завети и предателства“ (1993), „Безсмъртие“ (1989), „Бавно“ (1995), „Самоличност“ (1996), „Незнанието“ (2000), „Празникът на незначителността“ (2014).

За да почетем този безспорен талант, достоен за Нобелова награда за литература, ви предлагаме избрани цитати от произведенията му, изпълнени с ирония към света, философски откровения, фин хумор, странни любови, ясно присъстващи политически елементи... на фона на един чист, елегантен и неподражаем стил. 

***

"Да, ще се промени: тя ще се превърне в стърчаща неразрушима канара и нейната нелепост ще се увековечи.“ („Непосилната лекота на битието“)

„В света на вечното завръщане върху всеки жест тежи непосилна отговорност.” („Непосилната лекота на битието“)

„Сигурно е само едно: противопоставянето тежест-лекота е най-загадъчното и най-многозначното от всички противопоставяния .” („Непосилната лекота на битието“)  

„Онова, което не сме избрали сами, не можем да преценяваме като своя заслуга, нито като своя несполука.“ („Непосилната лекота на битието“)

„Измяна означава излизане от редицата. Да измениш, означава да излезеш от редицата и да тръгнеш към неизвестното. За Сабина няма нищо по-красиво от това, да вървиш към неизвестното.“ („Непосилната лекота на битието“)

Красотата е скрита зад кулисите на първомайската манифестация. Ако искаме да я съзрем, трябва да раздерем платното на декора.“ („Непосилната лекота на битието“)

***

„На онези, които смятат, че комунистическите режими в Средна Европа са творение изключително на престъпници, им убягва главната истина: престъпните режими не са дело на престъпници, а на възторжени люде, твърдо вярващи, че са открили единствения път към рая. (…) По-късно за всички стана ясно, че няма никакъв рай и следователно възторжените люде са били убийци“. („Непосилната лекота на битието“)

Има още...


„Колкото и да е ужасна, една фашистка диктатура ще изчезне заедно със своя диктатор, така че хората могат да запазят надежда. Напротив, за една Полша, за една Унгария (да не говорим за Естония!) комунизмът, подкрепян от огромната руска цивилизация, е тунел без край. Диктаторите са тленни, Русия е вечна. Именно в тази липса на надежда се състои нещастието на страните, откъдето идваме.“ („Незнанието“)  

***

„Обзема я огромно съжаление към красотата, която скоро няма да я има, съжаление към света, който също скоро няма да го има, който вече не съществува, който вече е недостъпен, тъй като сънят е тук, отнася я, отлита с нея, високо, много високо, към онази безкрайна ослепителна светлина, към синьото, към сияйно синьото небе.“ („Незнанието“)

„Това, което винаги му се струваше най-интересно у жените, докато се любеше, бяха лицата им. Сякаш телата развиваха с движенията си дълга кинематографична лента, прожектирайки върху лицето като върху екран на телевизор увлекателен филм, изпълнен с тревога, очакване, изблици, болка, викове, вълнение и омраза.“ ( „Книга за смеха и забравата“)

 „…единната Божия Истина се разпаднала на стотици относителни истини, които хората си поделяли. Така се родил светът на Модерните времена, а с него и романът, негов образ и модел.“ ( „Изкуството на романа”)

„Няма по-шумно и по-единодушно съгласие от простото съгласие с битието.“ („Книга за смеха и забравата“)  

„Знам само, че никога не бих могъл да изрека от цялата си душа: човекът е велико творение и аз искам да го повторя.“ („Валс на раздяла“)

„Ако нещо ме е отвращавало у човека, то е умението му да скрие жестокостта, низостта и ограничеността си под маската на сантимента.“ ( „Валс на раздяла“)

 

Животът е другаде