На 18 август излиза сборникът „Разкази с часовников механизъм“ - ярко литературно потвърждение на травмите от войната, пронизано от мека поетичност, от тиктакане на часовник, който отмерва миналото и настоящето, живота и смъртта, астрономическото и човешкото време. Авторът Фарук Шехич е създал свидетелство за историчност и памет, защото: „Това беше моята несъзнателна мисия: да оцелея, да разказвам, да пиша“.

„Разкази с часовников механизъм“ (превод: Соня Андонова, корица: Капка Кънева) обхваща 15 истории, петнайсет парчета живот на фона на бруталната война в Босна и Херцеговина през 90-те години на XX век. На границата между реално и въображаемо, с нюанси на сюрреализъм и магически реализъм, се редуват военни сцени, блянове за мирен и ведър свят, за далечни пътешествия, митологични препратки, аналогии с други страни и народи… В центъра е човекът със своята крехка идентичност, с незаличените вътрешни белези, с усещането за личен апокалипсис.

Белетрист, поет, есеист и критик, Шехич е сред най-талантливите творци от бивша Югославия, представител на т.нар. „прегазено поколение“. Роден е през 1970 г. в Бихач, Босна и Херцеговина, завършва ветеринарна медицина в Загреб и философия в Сараево, а в периода 1992-1995 г. воюва в Босненската армия, към която се присъединява доброволно, след като избухва войната. След края й обаче трябва да  се приспособи към мирния живот и да намери лекарство за душата си - открива го в  спомените от детството и писането като терапия. Работи като журналист и колумнист в сараевското списание „Старт“. Член е на босненския ПЕН център, носител е на престижни литературни отличия, между които Европейската награда за литература 2013. Книгите му са преведени на 15 езика. 

6 истории от Сребреница, които не могат да оставят никого равнодушен