Това дълго и интригуващо заглавие е всъщност сборник с полски пиеси за деца, на чието представяне имах удоволствието да присъствам наскоро. И макар че, уви, детето ми вече е голямо за подобни книги, купих си една просто за себе си, за да си чета и да се смея на забавните и мъдри историйки на полските автори.[[more]]Да разказваме истории на децата си, е едно от големите удоволствия на родителството. Неминуемо и неизбежно обаче стигаме до момента, в който историите ни свършват или пък установяваме, че забавното и интересното за нас не е такова за децата ни, които растат в абсолютно различен свят. В този смисъл симпатичните детски пиеси от полския сборник са така променени и адаптирани, че да представят вечните ценности и приказки на едно поколение, което има огромна информация и широк поглед върху света. Същевременно историите са по детски непресторени, трогателни и смешни, така че да пленят вниманието на всички читатели – и по-малки, и по-големи.
Съставен от Збигнев Руджински и преведен от редица очевидно ентусиазирани и талантливи преводачи, този сборник е извор на чудесни истории за преди лягане или за някой дъждовен, мързелив следобед с децата. И за финал – ето откъс от една от любимите ми песнички в книгата.
Щастието. Щастието?
Щастието, то какво е?
Може ли да бъде мое?
Може ли да бъде твое?
Щастието щом го намериш,
Можеш ли с нещо да го измериш?
Кой знае то колко ще струва?
Щастието дали се купува?
