Неделен книжен клуб

„Рецепта за пчели“, Гейл Андерсън-Даргац

Историята на Огъста, влюбена в живота, влюбена в пчелите, е едновременно далечна и екзотична, и съвсем женска и разбираема за всяка от нас.

„Рецепта за пчели“, Гейл Андерсън-Даргац

Историята на Огъста, влюбена в живота, влюбена в пчелите, е едновременно далечна и екзотична, и съвсем женска и разбираема за всяка от нас.

Когато през 2013 г. канадката Алис Мънро спечели Нобеловата награда за литература, очаквах съвсем скоро да видим на български поне някои от нейните истории – разкази за трудния живот на жените в канадската провинция, за любовта... Досега книга на Мънро на български не е издадена, но „Рецепта за пчели“ на Гейл Андерсън-Даргац е най-близкото като стил и сюжет, което ми е попадало. Една наистина интересна, добре написана женска история.

Огъста е вече много възрастна и живее с мълчаливия си съпруг Карл в комплекс за стари хора във Ванкувър. В деня на годишнината от сватбата им тя си припомня живота си като фермерска съпруга, невярна жена, объркана майка и отчуждена дъщеря на строг баща.[[more]]Майка й умира при раждането, а детето е от прислужника – индианец. Всички в селото знаят тази история и скоро за Огъста става невъзможно да ходи на училище и дори да минава спокойно по улиците – обиди и гневни погледи я преследват отвсякъде. Това продължава по различни поводи и с различни интервали години след това, защото Огъста не е като другите фермерски жени. Тя е умна, непокорна и свободолюбива. Като своите любими пчели, тя събира по малко емоции и преживявания там, където ги намери и което го няма у дома, Огъста търси на друго място. Нейният обичлив, затворен в себе си съпруг Карл не я осъжда и не я укорява. Любовта му е най-видима в това, че й разрешава да е щастлива така, както тя самата желае.

Колкото и далечни да са фермерският живот, пчеларството и трудните следвоенни години от нас тук и сега, желанието на една жена да има смислен, пъстър и страстен живот е разбираемо и близко. Иска ми се да познавам Огъста.