ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Рецепта за пчели“, Гейл Андерсън-Даргац

„Рецепта за пчели“, Гейл Андерсън-Даргац

Историята на Огъста, влюбена в живота, влюбена в пчелите, е едновременно далечна и екзотична, и съвсем женска и разбираема за всяка от нас.

Когато през 2013 г. канадката Алис Мънро спечели Нобеловата награда за литература, очаквах съвсем скоро да видим на български поне някои от нейните истории – разкази за трудния живот на жените в канадската провинция, за любовта... Досега книга на Мънро на български не е издадена, но „Рецепта за пчели“ на Гейл Андерсън-Даргац е най-близкото като стил и сюжет, което ми е попадало. Една наистина интересна, добре написана женска история.

Огъста е вече много възрастна и живее с мълчаливия си съпруг Карл в комплекс за стари хора във Ванкувър. В деня на годишнината от сватбата им тя си припомня живота си като фермерска съпруга, невярна жена, объркана майка и отчуждена дъщеря на строг баща.Майка й умира при раждането, а детето е от прислужника – индианец. Всички в селото знаят тази история и скоро за Огъста става невъзможно да ходи на училище и дори да минава спокойно по улиците – обиди и гневни погледи я преследват отвсякъде. Това продължава по различни поводи и с различни интервали години след това, защото Огъста не е като другите фермерски жени. Тя е умна, непокорна и свободолюбива. Като своите любими пчели, тя събира по малко емоции и преживявания там, където ги намери и което го няма у дома, Огъста търси на друго място. Нейният обичлив, затворен в себе си съпруг Карл не я осъжда и не я укорява. Любовта му е най-видима в това, че й разрешава да е щастлива така, както тя самата желае.

Колкото и далечни да са фермерският живот, пчеларството и трудните следвоенни години от нас тук и сега, желанието на една жена да има смислен, пъстър и страстен живот е разбираемо и близко. Иска ми се да познавам Огъста.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...