Винаги когато си купувам нови книги проверявам какво е издадено напоследък или в книжарницата отивам директно на мястото, където са новите заглавия. Литературната класика някак отдавна е останала встрани от интересите ми. Прочела съм основните произведения преди години и сега все чакам нещо ново, нещо наградено, нещо актуално. Ето защо почти случайно посегнах към „Змийско кълбо“ на Франсоа Мориак. Още от първите страници ме грабна трагичната история на стария скъперник Луи, разказана в стила на любимия ми Стефан Цвайг – красиво, мелодраматично и подробно. Неравностоен брак, отчуждение между съпрузите, разочарование от децата, отчаяно търсене на спасение и покой, всичко това е разказано по един старомоден и очарователен начин, с красиви изречения, които звучат като сентенции. В рамките на една малка книжка се разплитат съдбите не само на едно семейство, но и на цяла една епоха, с нейните предразсъдъци, войни и кризи. Да си призная вече ми е трудно да съпреживавям както преди драматичните обрати в съдбите на героите, разкъсвани от ограниченията на произхода си, религията, социалното си положение и условностите на живота, който водят. Затова пък се замислих колко по-свободни сме ние в общуването си, в мечтите си и как само от нас зависи да ги направим реалност. На фона на тази малка ретро книжка осъзнах, че съм истински щастлива!
