Феноменът Дан Браун със сигурност роди нов производствен отрасъл в литературата – поредици за мистерии, свързани с тайни секти и ордени, разгадавани от сексапилни професори по религия, преследвани по петите от мрачни главорези и оставящи трупове на всеки ъгъл.
Поредицата за професор Томаш Нороня на португалския автор Жозе Родригеш Душ Сантуш напълно се вписва в тази парадигма. „Ръката на сатаната“ е първата книга за Нороня, която ми попада, но като цяло схемата ми е ясна. За жалост всичко друго в книгата също ми беше ясно – още от третата страница е очевидно кои са добрите и кои лошите. Умният и забележително красив професор обикаля из Европа, спасявайки света, а около него стават за смях членовете на тайнствена сатанинска секта и нелепо му се пречка млада агентка на Интерпол. Разбира се – неустоимо красива.[[more]]Да, за жалост авторът не е Дан Браун и тази книга щеше да е наистина негодна за четене, ако не беше централната идея: кой е виновен за световната икономическа криза от 2008 година. Фабулата се върти около измислен процес на Европейския съд срещу въпросните виновници и целта на Нороня е да снабди обвинението с неопровержими доказателства. По този повод голяма част от историята е посветена на обясненията му за случилото се, с подробен анализ на ситуацията в Гърция, Португалия и Испания, а също така и с паралели с кризата през 1929 година и ролята на САЩ тогава и сега. Авторът се е подготвил добре, обясненията му са разбираеми и интересни, логически свързани, на места забавни, на други потресаващи, така че поне на мен останалата част с преследванията и убийствата ми беше направо излишна.
В крайна сметка приемам тази книга като ябълка с изгнила част – като се изреже и махне негодното, останалото е съвсем прилично, без да е кой знае какъв деликатес.
