С "Речник на погледите" Елиф Шафак печели наградата "най-добър роман" от Съюза на турските писатели през 2000 г.[[more]] Това е първата прочетена от мен книга на Шафак и вероятно ще си остане последната заради твърде разточителния магически реализъм в нея. Романът ми натежа като ориенталски сладкиш от много пластове тесто, ядки и подправки, подгизнал от твърде сладък сироп. Натежа ми странната съдба на двама души, осъдени да живеят различни от останалите; обречеността им бъдат обект на любопитни погледи; тяхната история, вградена в речника, който единият от тях пише; натежаха ми и всички реминисценции от миналото.
"Речник на погледите" е смесица от източен мистицизъм в един уж съвременен свят и екстравагантни истории с твърде много значения. Темата за сексуалните посегателства е широко застъпена, но въпреки вроденото ми съчувствие към нейните жертви, по-скоро бях разгневена заради неспособността им да разграничават кой носи вината.
В света, описан от Елиф Шафак, желанието да се впишеш е толкова всемогъщо, че индивидът не може да му устои. Самотата е привилегия и проклятие на мъжете, най-вече заради обществените нагласи в общество, в което жените винаги са в групи – от харема, през роднинските и съседски сборища, до семейството. Може би заради това не можах да изпитам удоволствието на съпреживяващия читател - заради затварянето на вратите, заради разделянето на света на женски и мъжки, заради жестокостта на погледа, заличаващ всякаква интимност и индивидуалност.
