Неделен книжен клуб

Роулинг + британска кримка = очаквано добра комбинация

За романа "В служба на злото"

Роулинг + британска кримка = очаквано добра комбинация

Още в началото искам да поясня частите на уравнението. Първо, много харесвам криминални романи и второ, обожавам Джоан Роулинг. Така че когато съберем тези две сигурни стойности, няма как да получим резултат с негативен знак. Затова, предубедено или не, но искрено се насладих на "В служба на злото", както всъщност и на цялата поредица на Робърт Галбрейт. Спекулира се дали, ако не беше ясно, че зад този псевдоним стои самата Роулинг, книгите на Галбрейт щяха да станат бестселъри. Разбира се, наивно е да се твърди, че романите биха имали същия успех, ако тайната беше останала скрита, но е факт, че щяха да се харесат на любителите на криминалния жанр – защото са издържани, интересни и добре написани. [[quote:0]] Харесвам Галбрейт не защото е Роулинг, а защото е талант. Всъщност "майката" на Хари Потър признава, че е създала Робърт, за да може отново да пише без натиск, без страх, без да се стреми да угоди на публиката или да се опитва да отговори на очакванията й. Робърт Галбрейт не е просто псевдоним, а алтер его. Възможност за една от най-известните съвременни писателки да бъде различен творец, различна личност. Може би точно заради това Роулинг не се отказва от Робърт дори и когато вече всички знаят, че тя стои зад него. Защото, както самата тя пише: "Галбрейт винаги е бил само мое кътче за игра и не ме разочарова и този път. Благодаря на редовния ми екип, че се погрижи някога тайната ми самоличност да си остане толкова забавна."

А освен забавен този автор на моменти е и интригуващо зловещ. Роулинг винаги е обичала да създава мрачни персонажи – дименторите и до днес всяват хлад в съзнанието ми. Криминалният жанр дава възможност на Роулинг/Галбрейт да отприщи тъмната страна на въображението си и да създаде плашещи персонажи – много по-страховити от фантастичните всъщност, защото живеят сред нас. Истината е, че романите на Галбрейт ми напомнят мрачните и психологически трилъри на любимката ми Вал Макдърмид. И не е случайно, че самата Вал е фен на поредицата, за която споделя: "Тези книги ме накараха да си спомня защо навремето се влюбих в криминалните романи."

"В служба на злото" започва с получаването на една странна пратка. Красивата и изтънчена секретарка на частния детектив Корморан Страйк си мисли, че получава сувенири за предстоящата си сватба, но в тежкия пакет с ужас открива отрязан женски крак. Жива ли е все още притежателката му и ако не, къде са останалите части? Страйк ще трябва да отговори на тези въпроси и най-вече да признае пред себе си, че това не е просто дело на луд убиец, а опит да се срине кариерата на детектива или още по-лошо – начин самият той да бъде обвинен в извратено убийство. Нима Страйк, който сам е загубил част от крака си в мисия в Афганистан, би желал да нарани по същия жесток начин младо момиче? Дори и читателят да не се съмнява в любимеца си, полицията със сигурност не вярва на Корморан. Отежняващо вината обстоятелство е, че той дори е получавал писма от вманиачени фенове, които мечтаят сами да ампутират крайниците си и търсят съвети от него как да го постигнат.  

Сюжетът дава възможност на Габрейт/Роулинг да се порови в най-тъмните кътчета на човешкото съзнание и да ни разкрие извратени човешки фобии и психични отклонения. В "Служба на злото" всичко е възможно. А като хеви метъл фен нямаше как да не се възхитя и на завидните познания на Габрейт/Роулинг за блек метъла. Нищо не придава плътност на убийствата така, както Блу Ойстър Кълт, обещаващи: "на злото в служба се поставям". [[more]] Освен това ми харесва е как авторът успява да придаде реалистичност на действието, като добавя минимални и все пак знакови времеви кукички. Докато се готви за собствената си сватба, асистентката Робин следи подготовката за бракосъчетанието на принц Уилям и херцогиня Катрин. А докато Страйк разпитва бившата тъща на един от заподозрените, по телевизията върви мач, в който Бербатов вкарва решаващия гол срещу "Фулъм".

Все пак, ако сте фен на традиционната Джоан Роулинг и търсите нещо в стил "Хари Потър", може и да не получите, каквото очаквате. Обичате ли обаче класическите криминални романи, особено британските, "В служба на злото" ще ви плени. Защото всеки безкомпромисен детектив, който пие по три пъти на ден чай и не пропуска дори когато преследва престъпник, да отваря вратите на дамите, няма как да не ви спечели.