ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Рупи Каур, или как поезията може да бъде утеха по време на изолация

Рупи Каур, или как поезията може да бъде утеха по време на изолация

Снимки: rupikaur.com

Първоначално изолацията сякаш малко ни поизплаши, но колкото по-дълго продължава, толкова повече изважда на повърхността някакви нови и различни неща в нас, особено по отношение на нашите скрити творчески таланти. Дали ще е рисуване, дали ще е танцуване или писане на поезия, изкуството за пореден път се оказа онази спасителна мрежа, която намери начин да се прокрадне в ежедневието ни, за да го осмисли. „Няма нищо по-хубаво в този момент от това да се чувстваме полезни“, казва и поетесата Рупи Каур, която направи онлайн творческа работилница, за да сподели как нейното лично бягство в думите й донесе милиони последователи в Инстаграм. Нещо повече.

Защото, ако не сте чували за нея, ще ви кажем, че тя е поет и артист, канадка от индийски произход, която се превърна в световен феномен. Още когато е на пет, майка й й дава четка и казва: „Нарисувай сърцето си“, а докато е в университета, Рупи пише, илюстрира и сама публикува първата си стихосбирка – „Мляко и мед“, продадена в 3 милиона копия по света и преведена на повече от 35 езика. Малко след това излиза и втората – „Слънцето и нейните цветя“, която също става световен бестселър и Каур е включена в класацията на списание Forbes “30 под 30“, както и в списъка на стоте най-влиятелни жени на BBC.

Нейните силни, смели и разбиващи табутата стихове, вдъхновени от поезията и философията на Халил Джубран и свещените текстове на сикхите, са посветени на женската сила и освобождение. Поетесата беше поканена и в поредицата от лайв изпълнения в Инстаграм на модна къща Valentino лично от креативния й директор Пиерпаоло Пиколи, за да прочете откъси от втората си стихосбирка.

„Писането е катарзисно“, заявява Рупи и с това тя си обяснява защо апетитът ни към поезията се засилва по време на изолация.

Аз не се опитвам да уча хората на конкретни техники, а споделям как започнах да пиша и как това беше моята лична терапия.“ Според нея много хора успяват да изразят едва сега креативността си, просто защото досега не са имали време за това. Самата Каур използва този момент, за да работи върху новата си книга, а писането разнообразява с четене, медитация и различни дихателни практики. „Опитвам се да пиша, но си позволявам и да не правя нищо, така както правех като дете, губейки се в гората“, споделя тя, напомняйки ни, че в края на деня, всичко, което можем да направим в този момент, е да бъдем позитивни, продуктивни, за да преминем през още един ден от изолацията. И това наистина може да бъде достатъчно.

 

Автопортрет на едно момиче в изолация

 

 

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...