Неделен книжен клуб

Рупи Каур, или как поезията може да бъде утеха по време на изолация

Скрити таланти

Първоначално изолацията сякаш малко ни поизплаши, но колкото по-дълго продължава, толкова повече изважда на повърхността някакви нови и различни неща в нас, особено по отношение на нашите скрити творчески таланти. Дали ще е рисуване, дали ще е танцуване или писане на поезия, изкуството за пореден път се оказа онази спасителна мрежа, която намери начин да се прокрадне в ежедневието ни, за да го осмисли. „Няма нищо по-хубаво в този момент от това да се чувстваме полезни“, казва и поетесата Рупи Каур, която направи онлайн творческа работилница, за да сподели как нейното лично бягство в думите й донесе милиони последователи в Инстаграм. Нещо повече.

Защото, ако не сте чували за нея, ще ви кажем, че тя е поет и артист, канадка от индийски произход, която се превърна в световен феномен. Още когато е на пет, майка й й дава четка и казва: „Нарисувай сърцето си“, а докато е в университета, Рупи пише, илюстрира и сама публикува първата си стихосбирка – „Мляко и мед“, продадена в 3 милиона копия по света и преведена на повече от 35 езика. Малко след това излиза и втората – „Слънцето и нейните цветя“, която също става световен бестселър и Каур е включена в класацията на списание Forbes “30 под 30“, както и в списъка на стоте най-влиятелни жени на BBC.

Нейните силни, смели и разбиващи табутата стихове, вдъхновени от поезията и философията на Халил Джубран и свещените текстове на сикхите, са посветени на женската сила и освобождение. Поетесата беше поканена и в поредицата от лайв изпълнения в Инстаграм на модна къща Valentino лично от креативния й директор Пиерпаоло Пиколи, за да прочете откъси от втората си стихосбирка.

„Писането е катарзисно“, заявява Рупи и с това тя си обяснява защо апетитът ни към поезията се засилва по време на изолация.

Аз не се опитвам да уча хората на конкретни техники, а споделям как започнах да пиша и как това беше моята лична терапия.“ Според нея много хора успяват да изразят едва сега креативността си, просто защото досега не са имали време за това. Самата Каур използва този момент, за да работи върху новата си книга, а писането разнообразява с четене, медитация и различни дихателни практики. „Опитвам се да пиша, но си позволявам и да не правя нищо, така както правех като дете, губейки се в гората“, споделя тя, напомняйки ни, че в края на деня, всичко, което можем да направим в този момент, е да бъдем позитивни, продуктивни, за да преминем през още един ден от изолацията. И това наистина може да бъде достатъчно.

 

Автопортрет на едно момиче в изолация