ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

“С@мот@”, Мартина Дечевска

“С@мот@”, Мартина Дечевска

Напоследък хората, склонни към садомазохизъм и други БДСМ практики от школата на всеизвестния френски маркиз, навлязоха в полезрението на обществото покрай нашумяла нюансирано в сиво трилогия. “С@мот@”, дебютният роман на красивата журналистка Мартина Дечевска, би могло да бъде наречен български вариант на онази “сивота”.

От друга страна, това е една доста по-кратка история, в която са набъркани отвличане, тясно пространство, условия за изпълнение... Всичко това наистина е добре забъркано – тоест, не е в насипно състояние на биещи се и самоизключващи се истории, но уви, не предлага нищо оригинално и ново.Вярно, признавам си, емпирично не изпитвам никакво съчувствие към стремящите се да запълнят празнотите си, душевни и физически, по описаните начини. Не ги разбирам – толкова болка има в реалността, че сам да се стремиш към нея?! Винаги ми е изглеждало странно. Но да, хора всякакви, всеки търси начини да се справя с незавършеността си.

Аз обаче още покрай неволите на Жустин бивах обземана от скука и задрямвах от досада при тези уж вълнуващи сцени. И все още е така. Колкото до останалите сюжетни линии, единственото, което ме развълнува, е дали за котарака на главната героиня има кой да се погрижи.

Виртуалният свят, изборите, самотата, безсмъртието... Извинете, вече има значително по-добри книги. А отдалечаването ни от истинския живот заради измисления... Е, това Айзък Айзимов го можеше, при това брилянтно!

Все си мисля, че едно документално журналистическо разследване щеше да е по-добро от този роман! Така проблемът нямаше да се обезличи.

Де юре Селина Йонкова е зрял човек с деца и внуци, забележително умни и красиви при това! Ако някой оспорва това твърдение, е готова да води пунически войни. Желае им от цялото си сърце да са щастливи и никак не обича да се намесва в живота им, защото смята, че големите хора трябва да са самостоятелни. Затова и не обича да й казват кое и как се прави. Дори да прави грешки, те са си нейни и някои о...