Напоследък хората, склонни към садомазохизъм и други БДСМ практики от школата на всеизвестния френски маркиз, навлязоха в полезрението на обществото покрай нашумяла нюансирано в сиво трилогия. “С@мот@”, дебютният роман на красивата журналистка Мартина Дечевска, би могло да бъде наречен български вариант на онази “сивота”.
От друга страна, това е една доста по-кратка история, в която са набъркани отвличане, тясно пространство, условия за изпълнение... Всичко това наистина е добре забъркано – тоест, не е в насипно състояние на биещи се и самоизключващи се истории, но уви, не предлага нищо оригинално и ново.[[more]]Вярно, признавам си, емпирично не изпитвам никакво съчувствие към стремящите се да запълнят празнотите си, душевни и физически, по описаните начини. Не ги разбирам – толкова болка има в реалността, че сам да се стремиш към нея?! Винаги ми е изглеждало странно. Но да, хора всякакви, всеки търси начини да се справя с незавършеността си.
Аз обаче още покрай неволите на Жустин бивах обземана от скука и задрямвах от досада при тези уж вълнуващи сцени. И все още е така. Колкото до останалите сюжетни линии, единственото, което ме развълнува, е дали за котарака на главната героиня има кой да се погрижи.
Виртуалният свят, изборите, самотата, безсмъртието... Извинете, вече има значително по-добри книги. А отдалечаването ни от истинския живот заради измисления... Е, това Айзък Айзимов го можеше, при това брилянтно!
Все си мисля, че едно документално журналистическо разследване щеше да е по-добро от този роман! Така проблемът нямаше да се обезличи.
