ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Само в Лондон“, Ханан Ал Шаих

„Само в Лондон“, Ханан Ал Шаих

Дали тази интересна история може да се случи само в Лондон не знам, но със сигурност може да бъде написана само от арабски писател. Героите в книгата са трима имигранти мюсюлмани, които се сблъскват с една напълно чужда за тях култура, която едновременно е враждебна, но и щедра в свободата да бъдеш този, който си.Проститутката Амира от Мароко, домакинята Ламис от Ирак и травеститът Самир от Ливан, се оказват в Лондон по едно и също време, свързани от случайността на съдбата, но много повече от общите си корени. Защото никой от тях не е какъвто изглежда или каквото си мислим ние, европейците. Амира може с еднаква лекота да играе и уличница, и принцеса, защото за арабските мъже недостъпността и гордостта на жената са неизменна част от магията на съблазняването. Ламис е собственост на семейството на съпруга си – повече на свекърва си, отколкото на мъжа си и след 13 години в Лондон се оказва разведена и абсолютно сама, неспособна да общува нормално и без нито един близък човек. Самир е женен и баща на пет деца, израснал в свят, в който хомосексуалността не просто се наказва, тя не съществува.

Само в Лондон тези объркани и самотни души ще намерят пътя към свободата и ще се опитат, всеки по свой начин, да си изградят свят на сигурност и спокойствие. Хепиендът ми се стори доста захаросан, в противовес на цялата книга, написана много честно и балансирано, защото всички знаем, че носим в себе си отпечатъка на своето детство и среда, които никога няма да забравим напълно. Дори и в Лондон.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...