Неделен книжен клуб

Сбогувания отново и отново

Истории, разказвани отново и отново, от различни хора или в различни моменти.

Сбогувания отново и отново

Истории, разказвани отново и отново, от различни хора или в различни моменти, така че всяка версия обраства с детайли докато стане толкова различна, че истината и измислицата се преплитат неразличимо.

Книгата „Сбогувания“ на уругвайския писател Хуан Карлос Онети съдържа две такива истории, като и двете гравитират около смъртта, както подсказва и заглавието. [[more]] Първата започва в малко планинско градче, в което главната забележителност е санаториумът за туберкулозно болни, от който рядко пациентите си тръгват живи. В местната кръчма пристига поредният болен и кръчмарят, който е и разказвач на историята, от пръв поглед познава, че новодошлият няма да си тръгне. Да се сбогуват с него идват две жени, млада и стара, всяка със своята тайна. Накрая идва и смъртта – напълно неочаквана и необяснима.

Втората история разказва за Рита и нейния козел. Когато Рита се прибира да умре в родния си град, изведнъж там се оказват прекалено много мъже, които са свързани с нея и всеки един иска да разкаже своята история. Слушател е местният доктор, който е и разказвач.

Витиевати и странни, абсолютно извън всяка историческа реалност, историите на Онети са като спомени или като сънища. Понякога са пленителни, друг път лепкави като кошмар. Интересна проза, но не мисля, че ще посегна скоро към другите книги на автора.