ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Себастиан Бари и неговите хиляда луни

Себастиан Бари и неговите хиляда луни

Изд. "Лабиринт", превод – Владимир Молев, под редакцията на Емилия Масларова 

В тон с актуалния тези дни тренд: "Всеки сам си прецЕня!", аз така и не успях да се впиша в нито една фен група по отношение на доста всенародни любимци, съвременни наши и чужди автори, водейки се от собствения си вкус. Себастиан Бари е от този отбор.

Вярно, не е от тези, чиито книги съм зарязвала още след няколко страници или даже при разлистването. Той е от тези, чиито книги търпеливо съм прочитала целите, в този случай – две. Ами, ирландец е, а ирландците като писатели са ми слабост. Специално "Хиляда луни" е препоръчвана не само от приятели, но и от Али Смит, така че старателно се сдобих с романа и го прочетох. Прочетох го, но не успях да бъда нито "запленена", нито "отнесена", още по-малко да го прочета на "един дъх".


Глоби грозят bTV заради
ОТ ГРАДА
19 май 2022 | Общество

Глоби грозят bTV заради "Ергенът"

Като „интелектуален холокост“ беше окачествено предаването „Ергенът“ от новия председател на СЕМ Соня...

По същество една отговаряща на историческата реалност история за събития и нрави с правдоподобни герои, която на моменти толкова ми натежаваше като досада (въпреки темите, от които обикновено се вълнувам, паля и съпреживявам) –сякаш не е художествена литература, а нещо, което се случва тук и сега и аз трябва да заявя отношение и да заема страна. Нещо ми липсваше и читателската ми емоция остана безразлична. Сякаш нищо не научих, нищо – освен един помощник шериф в края на романа – не успя да ме изненада.

Разбира се, това съвсем не прави книгата слаба, лоша или нещо такова. Просто не е моята, което съвсем не е минус, а вероятно по-скоро плюс.

 

Гневната печал на съпротивата

Де юре Селина Йонкова е зрял човек с деца и внуци, забележително умни и красиви при това! Ако някой оспорва това твърдение, е готова да води пунически войни. Желае им от цялото си сърце да са щастливи и никак не обича да се намесва в живота им, защото смята, че големите хора трябва да са самостоятелни. Затова и не обича да й казват кое и как се прави. Дори да прави грешки, те са си нейни и някои о...