ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Седем добри години" на Етгар Керет

"Седем добри години" на Етгар Керет

Преобладаващата съставка на моята същност е лекомислена, инстинктивно отхвърляща сериозната мрачноватост на дидактиката.Това е причината разказите в тази тънка книжка, определени в анотацията като фейлетони, да ме спечелят и да запомня името на този израелски автор.

"Седем добри години" започват с раждането на сина на автора и завършват в последната, седма, когато си отива от живота дядото, бащата на Керет. Предполагам, че всеки що-годе четящ, е наясно както с алюзиите за първите важни като база за развитието ни седем години, така и за онези от Библията – кога сити, кога не, и затова просто няма да се спирам на това. Някак твърде очевидни и досадни са ми на фона на изпълнените с добра ирония жизнеутвърждаващите страници на сборника.


БНТ: Как от вечния трети да стане конкуретна достоверна медия?
ОТ ГРАДА
28 юни 2022 | Общество

БНТ: Как от вечния трети да стане конкуретна достоверна медия?

Докато по света обществените медии са сред най-рейтинговите, най-реномираните места за работа на журналисти...

В тях Етгар Керет споделя с нас, все едно случайни спътници от самолета или влака, интимни подробности от живота си и не е случайно решението му книгата да не бъде издавана в родината му и да не се отпечатва на иврит. Късчета интимност, поднесени ни с много обич и смях, от които разбираме колко сложно е да запазиш усмивката, да разбираш, да обичаш, да приемаш в свят, в който детето ти се ражда в болница, препълнена от жертвите на поредния кървав атентат.

Балансът на благословените с лекота на характера не е ненарушим и в трудните моменти, когато личните загуби, настоящи и бъдещи, са ни стиснали душата, е трудно да бъдем неутрално кимащи слушатели на безконечното и вечно мърморене на таксиметровия шофьор, да не се стряскаме от случайно изпуснатите фрази, от зърнати зловещи свастики из градовете на Източна Европа, когато майката, отгледала ни, е единствената оцеляла от семейството, вследствие на безжалостен геноцид. Етгар Керет, въпреки това, успява да види иронията, да ни я покаже, а в светлината ѝ да осъзнаем безсмислието да се гневим непропорционално, да отвръщаме на удара със смазване от бой, да изпитваме удоволствие от разрухата и убийствата на различните от нас.

Обичта, която изпитваме към близките си е възможна и тогава, когато пътят им ги е отвел на място, твърде различно от онова, в което сме си ги представяли, всичко е възможно, стига да не се отказваме от важните за нас неща, особено мирът.

Де юре Селина Йонкова е зрял човек с деца и внуци, забележително умни и красиви при това! Ако някой оспорва това твърдение, е готова да води пунически войни. Желае им от цялото си сърце да са щастливи и никак не обича да се намесва в живота им, защото смята, че големите хора трябва да са самостоятелни. Затова и не обича да й казват кое и как се прави. Дори да прави грешки, те са си нейни и някои о...