Преобладаващата съставка на моята същност е лекомислена, инстинктивно отхвърляща сериозната мрачноватост на дидактиката.Това е причината разказите в тази тънка книжка, определени в анотацията като фейлетони, да ме спечелят и да запомня името на този израелски автор.
"Седем добри години" започват с раждането на сина на автора и завършват в последната, седма, когато си отива от живота дядото, бащата на Керет. [[more]]Предполагам, че всеки що-годе четящ, е наясно както с алюзиите за първите важни като база за развитието ни седем години, така и за онези от Библията – кога сити, кога не, и затова просто няма да се спирам на това. Някак твърде очевидни и досадни са ми на фона на изпълнените с добра ирония жизнеутвърждаващите страници на сборника.
В тях Етгар Керет споделя с нас, все едно случайни спътници от самолета или влака, интимни подробности от живота си и не е случайно решението му книгата да не бъде издавана в родината му и да не се отпечатва на иврит. Късчета интимност, поднесени ни с много обич и смях, от които разбираме колко сложно е да запазиш усмивката, да разбираш, да обичаш, да приемаш в свят, в който детето ти се ражда в болница, препълнена от жертвите на поредния кървав атентат.
Балансът на благословените с лекота на характера не е ненарушим и в трудните моменти, когато личните загуби, настоящи и бъдещи, са ни стиснали душата, е трудно да бъдем неутрално кимащи слушатели на безконечното и вечно мърморене на таксиметровия шофьор, да не се стряскаме от случайно изпуснатите фрази, от зърнати зловещи свастики из градовете на Източна Европа, когато майката, отгледала ни, е единствената оцеляла от семейството, вследствие на безжалостен геноцид. Етгар Керет, въпреки това, успява да види иронията, да ни я покаже, а в светлината ѝ да осъзнаем безсмислието да се гневим непропорционално, да отвръщаме на удара със смазване от бой, да изпитваме удоволствие от разрухата и убийствата на различните от нас.
Обичта, която изпитваме към близките си е възможна и тогава, когато пътят им ги е отвел на място, твърде различно от онова, в което сме си ги представяли, всичко е възможно, стига да не се отказваме от важните за нас неща, особено мирът.
