Неделен книжен клуб

“Седем писма от Париж”, Саманта Веран

Истината е, че разказът за разпадналите се брак и кариера на Саманта и щастието й с френския галант от миналото, покрай когото дори се сдобива и с две поотраснали деца, не успя да ме докосне по никакъв начин.

“Седем писма от Париж”, Саманта Веран

Романът на Саманта Веран е за всички тъжни и неудовлетворени от битието си дами; той е по действителен случай и е предназначен да повдигне духа ни и да ни накара да се вгледаме в миналото си, където може би търпеливо ни очаква неосъщественото ни щастие.

За съжаление романтичната история за събралите се след двадесет години двама души, в чиито души кратката среща в Париж е оставила неизлечими следи, е разказана скучно. Не стига че се приспивах с нея, но в даден момент дори забуксувах 60-70 страници преди края и изхабих доста усилия да се мобилизирам и да я завърша.

Не знам. Нямам нищо против втория, третия, против шанса изобщо, но тази история дори не е захаросана въпреки предпоставките. Уж трябваше да се подсмихвам иронично заради сиропа, а то се прозявах при изброяването на изискваните от френските служби документи, на процедурите и изслушванията.[[more]]Хубаво де, американските служби са експедитивни, политиците отзивчиви, а във Франция скърца тежка бюрократична машина. Това е то Европата, пълна с минало величие и с мъже, копнеещи за американска съпруга.

Да оставим иронията настрана. Истината е, че разказът за разпадналите се брак и кариера на Саманта и щастието й с френския галант от миналото, покрай когото дори се сдобива и с две поотраснали деца, не успя да ме докосне по никакъв начин.