Животът ни е като море… Понякога вълните му се плисват далеч напред и виждаме бъдещето си бяло и прекрасно, усещаме как вървим в правилната посока и нещата се случват заради нас, с нас. После, изведнъж, морето се отдръпва, брегът остава пуст и в нас всичко се свива. Тогава започваме да се питаме – това ли е пътят, по който искам да вървя? Това ли е човекът, с когото трябва да бъда? Всички онези мечти, които нося – кои от тях са напразни, а кои – жизнено важни? И така, до следващата вълна.
Ако сте се чувствали така понякога, „Седмата среща“ на Хербьорг Васму е вашата книга. Това е роман, в който край брега на морето се преплитат историите на два живота и те са като приливи и отливи – ту яростни, ту спокойни, но винаги в движение, винаги търсещи и различни.
Рут и Горм са от онези хора, които изглежда някога са били едно цяло, което боговете са разделили и сега трябва да се намерят. И те се намират – когато са на девет години и Горм без да иска удря Рут по челото с един камък. После те се разделят за дълги години, после се срещат на едно летище за миг и преди да се познаят се разделят пак… още години, десетилетия, седем срещи, нито една случайна, нито една уговорена. Рут е дете на беден пастор, талантлива художничка, която живее на малък остров със своя слабоумен брат-близнак. Горм е син на богат търговец и любимец на майка си, примерен син и ученик, но вътрешно неспокоен, вечно в търсене на нещо, което ще го отведе чак до другия край на света. Той и Рут минават през връзки, бракове и деца, далечни пътувания, мечти и разочарования, но така и никога не забравят другия и винаги в себе си го чакат и говорят с него – онези неща, които човек споделя само с половинката си.
Вече не се пишат такива романи – в които има един свят, живот за двама души, разказан подробно, вълнуващо и спокойно, с цялата палитра от емоции, с които ни среща живота. Подарете си го. Преживейте го. Пребройте до седем.
