ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Шефица Цвек в челюстите на живота" на Дубравка Угрешич

"Шефица Цвек в челюстите на живота" на Дубравка Угрешич

По отношение на любими автори съм не само полигамна, но и би. А Дубравка Угрешич ми е в топ листата още от първата прочетена нейна книга. Малкият, издаден през 80-те години на миналия век - "Шефица Цвек в челюстите на живота", наречен от нея роман пачуърк е едно изящно бижу, удоволствие за всеки читател с чувство за хумор.

Героинята, вдъхновена от мъжките образи на малкия, притиснат от "големия" живот човечец на Бохумил Храбъл и други класици на славянската литература, е затисната от осъзнаването на неслучващото се, подобно на такава, подтисната и тормозена от приказките, с които всяко дете, а най-вече момиченцата отрастват. И ето, живеещата с имащата за всичко пример от родното си място леля, Шефица се втурва да претвори и промени нещата, допитвайки се до приятелки и следвайки съветите им.

Така бод след бод, парче след парче, корекция след корекция, стига май до желания, задължителен щастлив край. Угрешич сякаш истински се забавлява да иронизира както високата култура, така и субкултурата, едно токова фино, без излишна дидактика, което кара читателя да се залива от смях и едновременно с това да се преизпълва със съчувствие.

"Шефица Цвек в челюстите на живота" е на издателство Colibri, в превод на Русанка Ляпова. Към това ново българско издание има и великолепен послеслов от автора, сам по себе си отделна история.

 

"Форсиране на романа като река" – трябва да се прочете!

 

 

Де юре Селина Йонкова е зрял човек с деца и внуци, забележително умни и красиви при това! Ако някой оспорва това твърдение, е готова да води пунически войни. Желае им от цялото си сърце да са щастливи и никак не обича да се намесва в живота им, защото смята, че големите хора трябва да са самостоятелни. Затова и не обича да й казват кое и как се прави. Дори да прави грешки, те са си нейни и някои о...