По отношение на любими автори съм не само полигамна, но и би. А Дубравка Угрешич ми е в топ листата още от първата прочетена нейна книга. Малкият, издаден през 80-те години на миналия век - "Шефица Цвек в челюстите на живота", наречен от нея роман пачуърк е едно изящно бижу, удоволствие за всеки читател с чувство за хумор.
Героинята, вдъхновена от мъжките образи на малкия, притиснат от "големия" живот човечец на Бохумил Храбъл и други класици на славянската литература, е затисната от осъзнаването на неслучващото се, подобно на такава, подтисната и тормозена от приказките, с които всяко дете, а най-вече момиченцата отрастват. И ето, живеещата с имащата за всичко пример от родното си място леля, Шефица се втурва да претвори и промени нещата, допитвайки се до приятелки и следвайки съветите им.
Така бод след бод, парче след парче, корекция след корекция, стига май до желания, задължителен щастлив край. Угрешич сякаш истински се забавлява да иронизира както високата култура, така и субкултурата, едно токова фино, без излишна дидактика, което кара читателя да се залива от смях и едновременно с това да се преизпълва със съчувствие.
"Шефица Цвек в челюстите на живота" е на издателство Colibri, в превод на Русанка Ляпова. Към това ново българско издание има и великолепен послеслов от автора, сам по себе си отделна история.
"Форсиране на романа като река" – трябва да се прочете!
