Неделен книжен клуб

„Сенки на Еднорог“, Ракел Мартинес

Романът на Ракел Мартинес е носител на наградата за литература на Европейския съюз през 2012 година и това ме накара да се вгледам малко повече в героите и сюжета, търсейки онова, което е мотивирало връчването на тази награда.

„Сенки на Еднорог“, Ракел Мартинес

Романът на Ракел Мартинес е носител на наградата за литература на Европейския съюз през 2012 година и това ме накара да се вгледам малко повече в героите и сюжета, търсейки онова, което е мотивирало връчването на тази награда.

В тази книга има много от историите на младите хора в Европейския съюз. И макар че главните герои са пристигнали в Мадрид от далечната Аржентина, проблемите им са подобни на тези на всички търсещи щастие извън родината – самота, объркване и разочарование, редуващи се с мигове на обич, съкровена близост и щастие.[[more]]Клаудия е журналистка, която бяга от една нещастна любов, довела я до ръба на отчаянието, а и отвъд него – след опит за самоубийство тя търси спасение далече от спомените и разочарованието. Нейният работодател Марко има бар в центъра на Мадрид, но зад маската на дружелюбие и успех се крият стари тайни и разочарования – Марко така и не е събрал сили да се върне в родината и да прости на себе си и Аржентина несбъднатите мечти. Покрай тези две страдащи души гравитират приятели, любовници и клиенти, всеки със своите надежди и проблеми. Всички те се надяват някой ден да зърнат еднорога, чийто силует се появява върху стените на бара и така по магически начин да получат опрощение и билет към светлата страна на живота.

Може би емоциите в книгата преобладават над здравия разум, а пасивността на героите е в контраст с непрекъснатото търсене на решения и изход. От друга страна всички имаме такива моменти, в които просто не ни се прави нищо, а в главите ни се блъскат въпроси и проблеми. Тази книга не дава никакви решения, тя прилича на снимка, направена в който и да е бар в Европа – пълна с хора със свои истории, които са едновременно близки и далечни.