Запазила съм добро усещане от първата част на "сагата" за сестри Палавееви, затова с интерес разтворих и "Сестри Палавееви по пътя към новия свят" от Алек Попов.
Продължението на приключенията на двете идеалистично-романтично настроени близначки, отгледани като писани яйца от богатите си родители, тук се разделя в две линии. Условно бих ги нарекла "нашата" (тази, по която върви останалата на територията на България) и "другата" (тази на "късметлийката", попаднала в Югославия).
За разлика от бравурния текст от първия роман, тук нещата са разделени - събитията около Яра продължават да са все така "веселяшки", наподобяващи поетиката на песен, изпълнявана от подпийнали юнаци. Изпъстрени с комизъм случки, довели я до "статуквото" на Снежанка с повече от седем джуджета, отредили добрия шанс за семейство и живот отвъд Желязната завеса. Тя е все така мечтателно наивна и неразумно авантюристична.
Случващото се със и около Кара, от друга страна, е описано с мрачните и саркастични краски на критическия реализъм, ако ми позволите да се пошегувам, и Алек Попов не пести от черната боя, за да нарисува истинския образ на "борците", слезли от планината, на освободителите и обикновените хора.
Едно обаче остава непроменено - обичта и желанието на двете да бъдат заедно.
