"Шъги Бейн" на Дъглас Стюарт е носител на наградата "Букър" за 2020 година. Самият той е роден през 1976 година в Глазгоу и по професия е дизайнер. В романа – колкото и да разделяме "лирическите" герои от автор и реалност – няма как да не се забележат прозиращите автобиографични елементи. Това вероятно спомага за силата на въздействието на тази история.

Разказ за едно отминало време, когато една жена, управляваща в онзи момент, взема тежки, но необходими решения и отражението върху част от населението на страната, така наречената работническа класа, и всичко това преплетено с историята на едно разпадащо се семейство и един град. 

В Глазгоу човек може да се почувства умиротворен и уютно, ако се разходи в районите около университетите или катедралата "Св. Мънго", но също така може да изпадне в униние дори само крачейки в други.  Точно из такива места ни води Стюарт. Западащи квартали и извънградски селища, където останали без поминък мъже бягат от отговорностите си, а застинали в традиционната роля на съпруга и майка, жени не правят нищо, което да промени нещата. 

Деца се ровят в останалите и след затварянето на изчерпаните въглищни мини прах, сажди и сгурия и единственото възможно действие е да се редиш на седмичните помощи за безработица и детски. Животът сякаш линее под нескончаем прахоляк, който може да задуши всеки опит за красота. Тук една красива жена с големи очаквания е захвърлена с трите си деца. И всеки от тях по един или друг начин се опитва да се "спаси" и измъкне. Очаквано, майката не успява. Бих казала: не без "помощта" на новия мъж в живота й, неспособен да проумее борбата и че зависимостта е тежко страдание, от което е сложно да се откопчиш. Това изисква постоянство и безкомпромисност.

Романът е за делничността на злото и страданието. Пестеливо и без напоителна сърцераздирателност описание на пораженията, които разочарованието и приучената безпомощност нанасят върху душите и качеството на живота ни. 

"Безмълвието на момичетата" – женският прочит на Троянската война