Неделен книжен клуб

Шекспир: най-великият драматург, поставял на сцената на живота

Уилям Шекспир е роден и умира на една и съща дата

23 април 1564 – 23 април 1616. Уилям Шекспир е роден и умира на една и съща дата. Своеобразна закачка със съдбата, с чиято нишка Уилям Шекспир не спира да си играе през целия си живот, възпявайки капризите й в 38 пиеси, 154 сонета, 2 дълги повествователни поеми и няколко други стихотворения.

Пиесите на Шекспир са преведени на всички значими съвременни езици и се изпълняват по-често от тези на всеки друг драматург. Тиражите на произведенията му съперничат единствено на Библията.

Англичанин, типичен представител на зодия Телец, автор, чийто литературен стил е изключително поетичен и разкрасен със сластолюбиви закачки. Произведенията му са съкровищница на остроумия, блестящи афоризми, проникновени мисли за живота и неговата парадоксалност. „Целият свят е сцена и всички ние сме актьори на нея – влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе различни роли…“ или

„Мрежата на живота ни е направена от смесена прежда – и лоша, и добра, преплетени заедно“.

Никой по-добре от Шекспир не улавя тази синкретичност на битието, разпънато между доброто и злото, между суетата и мъдростта, между любовта и омразата.

Семейството, в което се ражда Шекспир, трудно би могло да бъде определено като изтъкнато. Баща му Джон е майстор на ръкавици и често влиза в конфликт със закона. Исторически извори сочат, че той е глобяван за струпване на купчини с боклук пред къщата си и незаконна търговия с вълна! Някогашен член на градския съвет, Шекспир-баща вижда как социалният му статус се срива дотам, че Хералдическата палата отхвърля молбата му за фамилен герб. По-късно синът наваксва в начинанието и избира за мото на герба Non sanz droit („Не без право“). Това ни кара да мислим, че е бил вбесен от начина, по който са се отнесли с баща му.

По обясними причини за ранния живот на този словесен гений се знае твърде малко. Известно е, че на 18 години се жени за 26-годишната Ан Хатауей, която в деня на сватбата им е бременна в третия месец. Раждат им се близнаци, а горе-долу по това време историята губи дирята на Шекспир. След това се появяват сведения, че той се е изявявал като градинар, кочияш, писар, моряк, дори францискански монах... Какво точно се е случило, вероятно никога няма да научим.

Шекспир се появява отново на сцената в исторически документи, където

негов колега драматург го нарича „изтупан гарван, който се кичи с чужди пера“.

Явен пример, че завистта спохожда често хората на изкуството. По това време младият драматург вече се радва на слава с произведения като „Комедия от грешки“ и „Тит Андроник“. Шекспир започва да се наслаждава на живота на доволен провинциален джентълмен, нещо за което винаги е мечтал. Именно в такъв момент

той пренасочва усилията си от литературната в търговската сфера – започва да търгува с имоти, да дава пари на заем с лихва и да гони длъжниците си, купува акции от „Глоуб тиатър“ и става заможен човек.

Що се отнася до литературната му репутация, тя си остава перфектна до ден днешен. Въпреки, че се намират зложелатели като Джеймс Джойс, Хенри Джеймс, Чарлз Дикенс и др., които изказват съмнение, че човек с основно образование и нисък произход е способен да създаде блестящи пиеси като „Хамлет“, "Макбет", „Венецианският търговец“, „Сън в лятна нощ“, „Ромео и Жулиета“... Според някои самата кралица Елизабет е авторка на пиесите, въпреки че остава загадка как е продължила да го прави след смъртта си през 1603 г. Самият Шекспир живее до 1616 г. и умира на преклонната за времето си възраст от 52 години. Причините за смъртта не са ясни, но има предположениия, че Шекспир се раболява след тежък пиянски запой.

Има още...


Може би не знаете, но...

Съществуват над 83 начина за изписването на името на Шекспир, следствие на оплетения английски правопис. Сред тях са Shakespeare, Shagspere, Shagsberd… Дори самият Шекспир е срещал затруднения с изписването на фамилията си, а подписваните от него документи сочат поне 6 варианта.

Според една популярна история Шекспир влиза в затвора заради бракониерство на сърни от земите на магистрата Томас Луси – човек с власт. Скоро след смъртта на поета един свещеник от Глостършир упоменава в църковни документи, че драматургът „ е правил злощастни опити да си набави еленско и заешки месо“, а Луси често го е пердашил и пращал зад решетките. Това от своя страна „го принуждава да избяга от родната си провинция и да поеме по пътя на успеха“. Факт, че Шекспир заминава за Лондон горе-долу по това време, а Луси го вдъхновява за карикатурни образи във „Веселите уиндзорки“ и „Хенри VI“.

Шекспир официално фигурира като некоректен платец в Кралския списък за събиране на данъци. Става дума за 13 лири и 4 пенса, дължими към епископа на Уинчестър. По-късни документи сочат, че той все пак се е бръкнал за парите.

За Шекспир се твърди, че освен всичко останало, бил доста подвластен на женския чар. Поетът се славел като голям похотливец, още повече че имал терен за действие – съпругата му остава с децата в Стратфорд, а той се вихри в Лондон. Приписват му няколко извънбрачни деца, но липсата на ДНК-тест по това време прави подобни догадки несъществени. Като анекдот обаче се разказва историята, в която Шекспир прелъстява жената на колегата си Ричард Бърбидж. Изкушен от съпругата му, той си прави тайна уговорка в дома й. “Предстaви се като Ричард III”, казва му тя. Бърбидж обаче ги изненадва на брачното ложе, а след това получава бележка „Уилям Завоевателя дойде при Ричард III“.

По времето на Шекспир разравянето и оскверняването на гробовете на мъртъвците било нещо обичайно. За да предотврати това, той написва проклятие като епитафия за надгробния си камък:

Приятелю добър, на Бог се уповавай,

Праха, заключен тук, напразно не смущавай.

Блажен да бъде, който този камък не отлости,

Проклет – помести ли изтлелите ми кости.

 

5 знаменити екранизации на „Ромео и Жулиета“