ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Шест задачи за дон Исидро Пароди“, Хорхе Луис Борхес и Адолфо Биой Касарес

„Шест задачи за дон Исидро Пароди“, Хорхе Луис Борхес и Адолфо Биой Касарес

Тази книга, която както е явно се състои от шест криминални загадки, е публикувана под псевдонима Онорио Бустос Домек. Този факт, както и преднамерено високопарният предговор, написан от измисления член на Аржентинската литературна академия Хервасио Монтенегро, дават представа за това колко са се забавлявали двамата автори с цялата мистификация.

Аз, като читател, се забавлявах доста по-малко. На първо място защото тази книга е плод на едно отдавна отминало време, в което литературата, дори и криминалната, е била представяна сериозно и на висок стил, с понякога излишната претенция за автентичност. Поне това разбрах, четейки загадките на дон Пароди, опитвайки се да ги гледам като пародия.Дон Исидро Пароди е затворник, несправедливо осъден, който приема в килията си всякакви посетители, изслушва ги търпеливо и решава техните загадки, в основата на които лежи поне един труп. Не е трудно да се отгатне, че образът на интелигентния затворник въплъщава интелектуалците в една страна, потънала в беззаконие и хаос, каквато авторите описват Аржентина през 40-те години на миналия век. Дори и без да напуска своята килия, била тя истинска или мислена, умният човек в лицето на дон Пароди е в състояние да постави безпогрешна диагноза на заобикалящото го общество.

Искам специално да отбележа чудесния превод от испански на Анна Златкова – стилът на книгата е доста особен, а героите са многобройни и всеки говори по съвсем различен начин. Лека за четене, но не особено интересна книжка – носталгичен спомен за времена и хора, които за щастие никой от нас не помни.

В случай че още не сте прочели тази книга, можете да си я купите онлайн оттук.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...