Тази книга, която както е явно се състои от шест криминални загадки, е публикувана под псевдонима Онорио Бустос Домек. Този факт, както и преднамерено високопарният предговор, написан от измисления член на Аржентинската литературна академия Хервасио Монтенегро, дават представа за това колко са се забавлявали двамата автори с цялата мистификация.
Аз, като читател, се забавлявах доста по-малко. На първо място защото тази книга е плод на едно отдавна отминало време, в което литературата, дори и криминалната, е била представяна сериозно и на висок стил, с понякога излишната претенция за автентичност. Поне това разбрах, четейки загадките на дон Пароди, опитвайки се да ги гледам като пародия.[[more]]Дон Исидро Пароди е затворник, несправедливо осъден, който приема в килията си всякакви посетители, изслушва ги търпеливо и решава техните загадки, в основата на които лежи поне един труп. Не е трудно да се отгатне, че образът на интелигентния затворник въплъщава интелектуалците в една страна, потънала в беззаконие и хаос, каквато авторите описват Аржентина през 40-те години на миналия век. Дори и без да напуска своята килия, била тя истинска или мислена, умният човек в лицето на дон Пароди е в състояние да постави безпогрешна диагноза на заобикалящото го общество.
Искам специално да отбележа чудесния превод от испански на Анна Златкова – стилът на книгата е доста особен, а героите са многобройни и всеки говори по съвсем различен начин. Лека за четене, но не особено интересна книжка – носталгичен спомен за времена и хора, които за щастие никой от нас не помни.
В случай че още не сте прочели тази книга, можете да си я купите онлайн оттук.
