Щастливото стихотворение
е чужденец – летовник.
То тананика от вълнение
и ходи без часовник.
То е спокойно и усмихнато.
Пътува без багажи.
Обидят ли го – ще притихне то,
без нищичко да каже.
То се поглежда в огледалото
и знае, че е сладко.
То е една минута цялото –
задържа се за кратко.
Щастливото стихотворение
оставя леки знаци.
То всеки път е в настроение.
Привлича особняци.
Но не държи да е в компания.
И често е самотно.
То има простички желания.
Разбира се с животните.
То няма цел и намерения.
Под шала крие рана.
Сред другите стихотворения
е като бяла врана.
На шията му тупка веничка.
Изглежда леко лудо.
То е едно обикновеничко,
нормално малко чудо.
