Неделен книжен клуб

Шотландска, носталгична и много женска книга

„За благодарността като изгубено умение“

Шотландска, носталгична и много женска книга

Издателство "Еднорог"

Дълго и старомодно заглавие като „За благодарността като изгубено умение“ може да измисли само един автор – Алегзандър Маккол Смит, отдавнашен любимец на нашия книжен клуб. Достатъчно е само да погледнете портрета му на гърба на книгата – чорлав, иронично усмихнат и с очилца, и биографията му е малко или много ясна. Професор Смит преподава медицинско право в университета в Единбург и свири на фагот в „Наистина ужасния оркестър“. Книгите му са абсолютно отражение на автора си – в тях се разказва за прекрасния Единбург, където винаги трябва да си носиш шал и шлифер, за хора с хубави къщи и добро образование, които говорят с непонятни за „нормалните“ граждани думи и които свирят на фагот, разбира се.

„За благодарността като изгубено умение“ е книга от поредицата за Изабел Далхаузи – една от любимите героини на автора. Изабел е собственичка и редактор на списание за морална философия, самата тя е доктор по философия и размишленията й често са повлияни от нейната специалност. Изабел е очарователна, добра и справедлива, може би малко наивна, но с голямо количество здрав разум и добро самочувствие, така че обикновено излиза победител в словесните спорове с другите. Тези нейни умения са известни в доброто общество на Единбург и познатите й се възползват от това – понякога не съвсем добронамерено.

В тази книга от поредицата Изабел е вече майка на малкия Чарли, живее с баща му – чудесният Джейми, по-млад от нея, който свири на фагот (как иначе). В живота на Изабел всичко е почти перфектно, тя се разхожда из любимия си град и се наслаждава на слънцето, но дребните проблеми и конфликти са неизбежни и тя ги решава с присъщата си решителност и голяма доза поучителни размишления.

Алегзандър Маккол Смит пише с много голяма доза самоирония, тъй като сам принадлежи към света на Изабел и знае колко прекалено насериозно се отнасят хората в академичната общност към себе си. От друга страна, очевидно е и преклонението му към вече изчезващия свят на истинска задълбочена начетеност, почтеност, правилен литературен език и старомодна галантност, които така силно ни липсват. Понеже съм му съмишленик и в двете, винаги чета книгите му с огромно удоволствие.