ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Шотландска, носталгична и много женска книга

Шотландска, носталгична и много женска книга

Издателство "Еднорог"

Дълго и старомодно заглавие като „За благодарността като изгубено умение“ може да измисли само един автор – Алегзандър Маккол Смит, отдавнашен любимец на нашия книжен клуб. Достатъчно е само да погледнете портрета му на гърба на книгата – чорлав, иронично усмихнат и с очилца, и биографията му е малко или много ясна. Професор Смит преподава медицинско право в университета в Единбург и свири на фагот в „Наистина ужасния оркестър“. Книгите му са абсолютно отражение на автора си – в тях се разказва за прекрасния Единбург, където винаги трябва да си носиш шал и шлифер, за хора с хубави къщи и добро образование, които говорят с непонятни за „нормалните“ граждани думи и които свирят на фагот, разбира се.

„За благодарността като изгубено умение“ е книга от поредицата за Изабел Далхаузи – една от любимите героини на автора. Изабел е собственичка и редактор на списание за морална философия, самата тя е доктор по философия и размишленията й често са повлияни от нейната специалност. Изабел е очарователна, добра и справедлива, може би малко наивна, но с голямо количество здрав разум и добро самочувствие, така че обикновено излиза победител в словесните спорове с другите. Тези нейни умения са известни в доброто общество на Единбург и познатите й се възползват от това – понякога не съвсем добронамерено.

В тази книга от поредицата Изабел е вече майка на малкия Чарли, живее с баща му – чудесният Джейми, по-млад от нея, който свири на фагот (как иначе). В живота на Изабел всичко е почти перфектно, тя се разхожда из любимия си град и се наслаждава на слънцето, но дребните проблеми и конфликти са неизбежни и тя ги решава с присъщата си решителност и голяма доза поучителни размишления.

Алегзандър Маккол Смит пише с много голяма доза самоирония, тъй като сам принадлежи към света на Изабел и знае колко прекалено насериозно се отнасят хората в академичната общност към себе си. От друга страна, очевидно е и преклонението му към вече изчезващия свят на истинска задълбочена начетеност, почтеност, правилен литературен език и старомодна галантност, които така силно ни липсват. Понеже съм му съмишленик и в двете, винаги чета книгите му с огромно удоволствие.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...