ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Синя приказка", Леда Милева

Повя южнякът.

Две цветни семенца разбраха, че няма защо да се чака и пуснаха тънки стебла.


Отиде си добрият магьосник Астор
ОТ ГРАДА
15 май 2022 | Общество

Отиде си добрият магьосник Астор

Големият илюзионист Астор е починал на 78-годишна възраст. Това съобщиха от БНТ. Антраник Шаварш Арабаджиян,...

Първото цвете погледна небето и дребните му цветчета станаха сини.

Второто цвете погледна слънцето и реши да си сложи голяма златна корона. После важно застана сред тихата поляна:

- Всичко хубаво е златно! - рече то. - Златно е и житното зрънце, златно е и ясното слънце, златно и аз съм, макар че... името ми е Глухарче. А твоето име какво е, дребно синьо цвете?

- Не знам. Никой не ми е казвал...

Вечерта дойде една мравка:

- Тъмно е вече, а мравунякът ми е далече. Може ли да преспя при вас?

Златното глухарче се направи, че не чува.

Но синьото цвете прошепна:

- При мене ела и добре си дошла!

Мравката заспа под синьото цвете. И чудно! Цяла нощ сънува сини сънища. Сънува, че се къпе в потока - и потокът бе син. Сънува, че плува върху син листец по реката дълбока - и реката бе синя. Сънува, че седна в синя ракета и литна към небето - и небето бе синьо.

Сутринта мравката каза, че никога няма да забрави тази чудна нощ, тези сънища сини и непременно пак ще намине.

Цветето се усмихна:

- Довиждане, Мравке!

- Довиждане, Незабравке!

И цветето научи своето име.

За глухарчето всичко това не беше приятно. То мълчеше и ставаше все по-голямо и все по-златно.

Един ден мравката отново дойде. И веднага попита:  - Нямаш ли вече другарче? Къде е голямото златно глухарче?

- Няма го - отвърна Незабравката. - То се надуваше, че е златно. Но се случи нещо невероятно: глухарчето побеля, стана леко и южнякът го издуха!... Виж, стеблото му само остана до моето рамо - една клечица суха...

- Няма да те оставя самичка! - каза мравката. - Ще живея при тебе. Денем ще се трудя, но всяка сутрин, щом се събудя, ще ти разказвам моите сини сънища като малки сини приказки. Искаш ли?

- Как да не искам!

И синята незабравка погали с листенца своята приятелка - умната мравка.

Тя е едно обикновено момиче, здраво стъпило на земята, но и неспиращо да мечтае. Винаги е готова да помогне, но много ненавижда злоупотребата с човешката добрина. Бяга от лъжата и лицемерието като дявол от тамян, защото според нея хората излишно много си усложняват живота, когато прибягват до лъжи. Винаги е по-добре да се поднесе истината, пък била тя и неприятна, отколкото да се изрича „кра...