Всяка година Амели издава по една нова книга. И всяка година аз я чакам с нетърпение и я прочитам – очарована, разочарована... или някъде по средата. В романите й няма изненади – те са кратки, забавни и с неочакван край. Така е и този път с произведението й от 2014 година „Синята брада”.
Амели обича да пресъздава различни митове в произведенията си. Този за Пигмалион и Галатея й е особено любим – в книгите й винаги има поне един герой, който минава през някаква голяма трансформация, като красотата е водеща.[[more]]Този път Амели ни разказва историята за Синята брада. При това без особено да преправя легендата. Героят на книгата й – дон Елемирио – е приказно богат испански благородник, чиито квартирантки изчезват загадъчно и безследно. Това само прави кандидатките по-многобройни и по-любопитни. Младата Сатюрнин, която е, разбира се, белгийка като самата Амели, отива почти случайно и напълно неинформирана при дон Елемирио и веднага бива одобрена. Следва тъмната стая, забранена за посещения, но винаги отключена – и разгадаването на загадката. Сатюрнин е деветата квартирантка на ексцентричния испанец, а девет е сакрално число. Но защо, няма да издам.
Предполагам, че като всеки фенклуб и този на Амели Нотомб си има име. Аз не го знам, но членството ми е безспорно и след една година със сигурност ще потърся следващата й история.
