Зад красивата корица и изкусителното заглавие на тази книга всъщност се крие сериозна тема – хранителните разстройства сред тийнейджърите. „Сладоледени деца“ съдържа два текста на Елизабет Вера Ротенбьок, първият е пиеса, вторият монолог, но и двата се отнасят до една и съща героиня и тема. Катрин е момиче в края на гимназията, с типичните проблеми на своята възраст, свързани с момчета и купони и прекалено амбициозни родители, които виждат в нея продължение на несбъднатите си мечти.[[more]]Катрин е талантлива пианистка и нейната кариера като бъдеща звезда на музикалната сцена отдавна е изместила фокуса на общуването с родителите й само към музиката. За баща й – също музикант, напълно посредствен и майка й – обикновена домакиня – Катрин е само продължение на инструмента, в който е заключено бъдещето на семейството. Отчаяният й стремеж да бъде харесвана, обичана и оценена рефлектира в анорексия, а след това в булимия. Тези две заболявания, обикновено тясно свързани, са отражение не толкова на стремежа към съвършен външен вид, колкото на сериозни и неразрешени проблеми в семейството.
Пиесата и монологът на Катрин след това са просто две гледни точки към една и съща ситуация. Авторката на книгата е подходила към героинята си с разбиране и съчувствие, много близки до личния опит. Един сладолед без фунийка – 200 калории. Това е разрешената дневна доза калории на сладоледените деца. И ако за нас това е просто лакомство, за тях е въплъщение на ината, с който унищожават тялото си. Нещата в този свят никога не са каквито изглеждат на пръв поглед.
И една финална бележка – името на преводача на пиесите Владко Мурдаров е изписано върху корицата, наред с името на автора. Чудесна идея, дано послужи за пример и на други издателства.
