Неделен книжен клуб

Слепите слънчогледи

Сборникът „Слепите слънчогледи“ на Алберто Мендес е втората безнадеждно мрачна испанска книга писана през последните години, на която попадам напоследък. Замислих се дали това не е някаква тенденция, предчувствие на испанските писатели за кризата и проблемите, които сполетяха страната им.

Слепите слънчогледи
Сборникът „Слепите слънчогледи“ на Алберто Мендес е втората безнадеждно мрачна испанска книга писана през последните години, на която попадам напоследък. Замислих се дали това не е някаква тенденция, предчувствие на испанските писатели за кризата и проблемите, които сполетяха страната им.
 
„Слепите слънчогледи“ е единствената книга на автора и повечето награди за нея той получава посмъртно. Предполагам, че като опус на живота му новелите в книгата съдържат обобщение на възгледите му за света и те не са оптимистични. Всички истории са свързани с гражданската война в Испания и героите са по някакъв начин жертви на войната, независимо от коя страна на фронта се намират. Баща, който живее с новороденото си бебе в една пещера в продължителна агония; осъден на смърт затворник, който разказва на съдията от военния съд красиви измислици, за да спечели още един ден живот; свещеник, който е влюбен в майката на свой ученик и не може да обуздае манията си; баща, който живее нелегално в един шкаф в дома си и постепенно загубва способностите си да е нормален… Всеки от тях трябва да намери сили да се справи с изпитанията и да разбере за себе си, че волята за живот и достойнството не винаги вървят заедно и че какво ще избере човек няма нищо общо със социалното положение, духовния сан или любовта към другите. В крайна сметка надделява отчаянието и поривът към самоунищожение. Доста мрачна картина на света, макар и добре описана. Надявам се Алберто Мендес да не е прав.